Bai Ganyo: Incredible Tales of a Modern Bulgarian by Aleko Konstantinov

Bai Ganyo: Incredible Tales of a Modern Bulgarian Reviews

• 
  Metodi Markov

  Ганьо, за съжаление е безмъртен!
  
  Наднича от стъпканите лехи в парка, пак той ви прережда без свян на сфетофара с трошката си, Ганьо ви вика тулупи и мисирки от екрана, сам заобиколил се с менажерия от крадливи и корумпирани същества, наречени за по-звучно министри, чиновници и журналисти...
  
  Ганьо, не се научи че крушите струват пари и че келепира не е всичко на тоя свят и затова простотията у нас е вечен победител, та колчем се огледаме в огледалото, е възможно мазната му муцуна да зърнем...
  
  А много от сганта, която би претрепала хиляда пъти по хиляда Щастливци, вече дори и не се крие, носят си гордо кривите и прости мутри, в пълна хармония с празните черепни кутии...
  
  Спирам, че няма да ми стигне мястото комай.
  
  Великан е бил Алеко, но лилипутите ни са повече от легион и след тях трева не никне!
• 
  David

  Add two stars if you are a non-Bulgarian who wants to understand Bulgaria.
  
  If you are coming to Bulgaria to visit or live and want to read one book about the culture, instead of wasting your time reading a boring history book which is probably full of lies, read this book, a new translation of a classic work of Bulgarian literature. Here's why:
  -- At under US$20, it's relatively cheap for a new book.
  -- It's short.
  -- It's reasonably funny.
  -- The book is made up of an set of interlocking comic short stories, some of which can be read in their entirety in the time between the time when the stewardess tells you to turn off your electronic devices to prepare for landing and the time when you are allowed to turn them back on again.
  -- It was translated in sections by four native-English speakers who are clearly enthusiastic about Bulgarian culture and also know how to explain it to newbies.
  -- It was edited by one of the four translators, who pulled the various translations together into a seamless whole.
  -- The introduction provides excellent cultural and political background – it's worth reading before you start.
  -- All Bulgarians that you are likely to talk to here (meaning, anyone educated enough to speak some English) will have read this in school, know it, and have an opinion about it. They will be impressed that you have made the effort to read a work of Bulgarian literature, even in translation. If given a chance, they will spend a long time making sure you fully understand the historical, linguistic, and social context of the book, thus relieving you of the necessity of making conversation yourself, perhaps even for the entire evening.
  
  Bai Ganyo's full name is Ganyo Balkanski – “Bai” is a title of respect. He's a kind of caricature of a national type, roughly analogous to Sinclair Lewis's Babbitt in the US or Colonel Blimp in England. In the opening stories, he's a light-hearted satire. A travelling rose-oil salesman, he starts the book by barging through 1890's Europe in search of free food, drink, and lodging, suspicious of pickpockets everywhere. He's critical of whatever nationalities he's meeting in one breath, and talking about the significance of being European the next.
  
  When he returns to Bulgaria, Bai Ganyo changes from being a comic yokel to a blustering hoodlum, and the stories take a darker comic turn. He fixes elections, starts an irresponsible newspaper, and hires thugs to beat people up. The book notes indicate that the author, an aspiring politician as well as a writer who was eventually murdered under mysterious circumstances, was able to draw on his experience on the receiving end of this type of behavior to make the stories believable.
  
  But this book is not just a museum piece. A lot of the issues that pop up in this book are still in play today. With Bulgaria recently in the EU, there's still a tremendous amount of talk here about what it means to be European, whether it actually worth being European, and so on. Another example: the introduction talks about the difficulty in translating the flavor of Bai Ganyo's Turkish-influenced dialect, which was the “hillbilly-speak” of its day, marking you as a provincial. Today, the use of Turkish-derived words in popular and youth culture is still a matter of controversy; a sign of rebellion on one side of the cultural divide and a matter of much wailing and gnashing of teeth by the guardians of language purity on the other.
  
  Everything old is new again. Read this book.
• 
  Jeff

  This book really helped me understand the Bulgarian heritage. The first part was very entertaining, as it related the many tales of Bai Ganyo. However, the second half, when it delved into political satire was less so interesting as Alekko was satirizing long dead politicians.
  
  The other interesting thing was the realization that every culture has their own Bai Ganyos.
• 
  Велислав Върбанов

  Брилянтна сатира, създадена от великолепния Алеко! Неговият колоритен персонаж Бай Ганьо (известен в наши дни и като Барба Ганьос), за съжаление става все по-актуален с годините, а пък „Ганьовщина“ се е превърнала в нарицателно за все по-често срещан начин на живот... Според мен, най-отрицателното и страшно „качество“ на Ганьо не е неговата простащина в личен план, а това, че някак винаги е успявал да се представи на думи, пред голяма част от народа, като виден европеец (врял и кипял в Европа), докато междувременно си е вършил делата, свързани единствено с личния келепир…
  
  
  
  „За бай Ганя е приказката… Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български…“
  из "Бай Ганьо в депутацията“
• 
  Yuli Atta

  You know, this book doesn't describe every single bulgarian, there are always exceptions of the rule.
  
  Рейтвам книгата неохотно, най-вече понеже не е като да е за 1 звезда, не е и като да е за 5, нито за 4 или за 3, но някак си златната среда ми се струва по-добре от нищо.
  Няма да пиша ревю или мнение, утре имам да пиша есе и без това, то като ревю ще стане, но това, което искам да кажа е, че има едно нещо, което ми харесва и не ми харесва в книгата- това, че показва само отрицателните черти на българите (винаги има изключения, бтв), като по някое време Алеко К. се сеща да оправдае бай Ганьо, че е използвал само живата/живителната си енергия или каквото беше там.
  Обаче, нека да спомена, че тази книга е преведена, хора, на английски, явно, и видях, че има английски ревюта и за това аз ще постна един кратък коментар също.
  Та, това, което не ми харесва е как всичко лошо е подчертано, но също така това ми и харесва, понеже тези чужденци знаят какво да очакват, НО в едно от ревютата видях, че човекът споменава нещо от рода на: "Ако искате да опознаете българският народ по-добре..." и тук ме изгуби, защото бай Ганьо е българин, но не българинът. Той е една личност, но не е народът. Той символизира всички бай Ганьовци в държавата ни и на балканите също така, защото както се учи, бай Ганьо е социален, национален, общочовешки и балкански типаж. Абе, той си е универсален и в едно от другите английски ревюта го видях това написано.
  Боже, този път писах без никаква подредба, но не ми се занимава да си форматирам нещата точно за това.
  
• 
  DayDreamer

  Направо ме побиват тръпки от това произведение. Така и не дочетох втората част - и не възнамерявам да го правя поне следващите 20 години.
  Не понасям Алеко още от "Разни хора, разни идеали," през чарковете на машината, че и Бай Ганьо.
  Голям късмет изкарах, че не ми се падна нито на изпита след седми клас, нито на матурата.
• 
  Kalin Kisyov

  Героят ми е до болка познат. Съпътства ежедневието ми, виждам го навсякъде - в трамвая за училище, в затънтения квартален парк, на улицата, слушам за него по новините, той често представя ,,достойно" родината ни в чужбина.
  Тази книга е прекрачила рамките на времето. Актуалността й е поразителна за българския народ, защото крие истини, които трудно се преглъщат. Тя е критика не толкова към образа на простия човек, а към един социум, позволяващ на подобни личности като Бай Ганьо да се развихрят и да бъдат фактор, да всяват страх, да променят съдби, да се чувстват могъщи, да намират съмишленици.
• 
  Trayana

  Очаквах много повече от книгата. Смятах, че ще е изпълнена със забавни и интересни случки, но се оказа доста скучно четиво. Въпреки че произведението засяга една актуална и до днес тема (навсякъде се срещаме с Бай Ганьовци), като цяло стилът на Алеко Константинов и начина, по който е представил историята не ме впечатли особено.
  Все пак давам 2 звезди, защото имаше тук-там и случки, които ми харесаха.
• 
  Simona

  За пореден път се убеждавам, че задължителната учебна литература е крайно неподходяща за възрастта на читателите. Мразех тази книга (или поне частите от нея, които изучавахме в училище), но колко ли я е разбирал 12-13-годишния ми акъл?
  
  Може и тази ми неприязън да се дължи на задължителния прочит - наистина едва ли има книга от учебната литература, която да съм харесала, когато се е налагало да я чета, анализирам и тн.
  
  И все пак, за съжаление, Бай Ганьо не умира, 125 години след написването на книгата, все едно четем за днешната реалност в България - българският народ не търпи промяна. Определено уцелих точния момент да я препрочета - с всичките изцепки на съвременния ни Ганьо в правителството около пандемията. А и не само.
  
  Един цитат, който смятам, че е добре да бъде прочетен (и запомнен) от всеки:
  
  
  
  Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ.
  Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
  Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…
• 
  John

  Really 3.5 stars, but the writing itself deserves rounding up.
  
  I understand that these stories are considered Bulgarian classics. However, Ganyo is such an incredibly obnoxious character that I'm finding it hard to believe citizens would want him as someone to be associated with their country? He reminded me of a literary character I grew to loathe: Augustus from A Confederacy of Dunces.
  
  The tales carry a tone strongly reminiscent of Yiddish literature, ironic as Ganyo often directs an anti-Semitic oath chifuti! (Yehudi) towards those he feels "beneath" him. The Yiddish term "schnorrer" describes him very well.
  
  Part One, his travels through Western Europe, were often humorous, not particularly dated. The second section, focusing on post-independence politics, seemed horribly dated unless one is a scholar of the period. I skimmed through those entries hopping from footnote to footnote. A straight translation without references would have made even the funniest story rough going; they are essential.
  
• 
  Книголюбецъ

  В ученическите години намирах разказите за Бай Ганьо скромно забавни, но днес байганьовщината е със силата на cringe, защото неведнъж докато четях, се сещах за конкретни индивиди и случки.
  Първите девет разказа (Бай Ганьо тръгна по Европа) са крайно необходими за общата култура на всеки българин. Освен това действат и като поука да се пооглеждаме често отстрани, та види се някой пък се обайганьовим от самозабрава.
  Втората част разкази не влизат в актуалния/общочовешки спектър, но ако се променят две-три имена, винаги ще се намери за очерняне някой наш съвременник.
  
  На първо място нека не забравяме, че това е сатира. Трябва приемаме нещата на смях, но и да не забравяме, че правилно са рекли хората - "Добре, че е шегата да си кажем истината."
• 
  Gabriella Deimos

  Okay so this is a more comedy related bulgarian book. The author is Aleko Konstantinov. Title - Bai Ganio - the name of the main character. This book makes me laugh every time I read it. It's about a bulgarian who travels along Europe / and there is a part when he is in Bulgaria also / and shows his amazingly hilarious character. This book will make you laugh really hard I promise you that! Bai Ganio captures parts of the bulgarian nature in a funny way but also makes you think about serious problems that nature has! A great book in my opinion! Hope that was helpful!
• 
  Andrea

  I really, really liked this book - but there was so much I didn't get because of the cultural references (which, I think was the point and that make it great). I think it could be one of my favourite books if I had a Bulgarian book club, Bulgarian friends who would be willing to patiently discuss it with me. I hope to come back to it in a few months or years when I'm more versed in everything Bulgaria.
• 
  Александра Микова

  Бай Ганьо никога не ми е бил особено любим. Даже в училище ми беше кошмарен период като го учихме. Съгласна съм, че е много актуален и днес, но някак това не ми е достатъчно да го харесам. Още повече, че стила на Алеко Константинов никога не ми е бил приятен и увлекателен, по-скоро муден и скучен.
• 
  Philip

  Огромният проблем с Бай Ганьо е, че не се възприема правилно. Образът на Бай Ганьо би следвало да е изцяло негативен образ, модел от типа "Не правете така, не бъдете като него", а не модел за подражание или вдъхновение.
• 
  Angie

  Първата част е добре, но втората ми се стори скучна, ненужна и тегава. Бая ме измъчи и едвам я свърших, но заради първата част й давам 3 звезди.
• 
  yoghurt

  eh ..
  
  
  3 stars for cultural significance
• 
  Orçun

  1894 tarihli Bay Ganü Balkanski, yeni bağımsızlığını kazanmış Bulgaristan’da, köylülükten orta sınıf tüccarlığa doğru sınıf atlayan bir tiplemenin aracılığıyla, o zamanların Bulgar (ve Balkan) toplumunu hicvediyor. Bay Ganü, aslında bize hiç de yabancı olmayan bir anti-kahraman: Nezaketi zayıflık sayan, kaba-saba, cimri, bedavacı, asalak, açıkgöz geçinen ve hep çıkarının peşinde koşan bir gül suyu tüccarı. Favori lafı ve hayatının amacı: “Kelepir”.
  Kitabın ilk yarısındaki hikâyelerde Ganü’nün, Avrupa seyahatinde musallat olduğu kişileri kabalıklarıyla bunaltması, türlü rezaletler çıkarması konu edilmiş. İkinci yarısında ise, Avrupa’dan dönen Bay Ganü’nün artık kasaba eşrafından biri olarak kabul edilmesiyle, milletvekilliğine kadar giden yolda yaptığı çeşitli madrabazlıkları okuyoruz. Bu kısımdaki trajikomik hikâyeler siyasi hicvin seçkin örnekleri sayılabilir. Bugün de örneklerini gördüğümüz bu olaylar, köylü kurnazlığının idealizme, popülist muhafazakârlığın ilericiliğe galip gelmesi açısından, bana Aziz Nesin’in Zübük’ünü hatırlattı. (İlk çevirisi 1941’de yapılmış Bay Ganü’yü Aziz Nesin okumuştur diye tahmin ediyorum.) Sonuçta, iki toplum birbirine o kadar benziyor ki, Bay Ganü, Hırsız Danko, laf ebesi avukat Gunyo, kaypak öğrenci Bodkov öyle bizden tipler ki, çarpıklıkların aynı olmasına şaşmamalı.
  Son bir not olarak, kitabın “şanslı adam” (Shtastlivetsa) lakaplı yazarı Aleko Konstantinov’un bir suikaste kurban gittiğini ve gerçekten öldürülmek istenen kişinin kendisi mi yoksa birlikte yolculuk ettiği politikacı mı olduğu sorusunun aydınlatılamadığını da belirteyim.
  
• 
  Svetla Peicheva

  Признавам, че изпълнява прекрасно художествената си цел, но това не улеснява четенето и.
• 
  inna🫠

  Писна ми да уча това вече 3та година .
• 
  presiyana ઇଓ

  първата част на книгата ми се стори интересна и сякаш вървеше доста леко. втората част обаче я прочетох с безкрайна досада. прозведението кара читателя да се изнерви и дори отврати от поведението на Бай Ганьо. неслучайно се е превърнално в нарицателно...виждаме негови двойници навсякъде около нас..
• 
  Ion Maxim

  Bay Ganyo is an interesting character, contrasting with his balkan counterpart, Alexis Zorbas, he is in a constant pursuit of happiness but the road he follows seems to be more pragmatic and anchored in reality rather than idealistic. Materialism is at the core of Bay Ganyo, he is a survivor, a societal chameleon that will take any opportunity to make his life easier and achieve the most of every situation he might face. Aleko Konstantinov uses Bay Ganyo to express his feelings towards the political class, but in the same time it teaches you trough this character how to adapt and survive in these harsh social environments.
  I highly recommend reading this book paired up with Alexis Zorbas, that's how you will get both perspectives of great Balkan wisdom.
• 
  Dimitar Krastev

  Като повечето "детскоюношески" книги и тази не е точно за деца. За един млад модерен човек е нормално езикът на тази книга на моменти да бъде непоносим. Но стане ли въпрос за политика и шмекерии, простащина и невежество, тогава непоносимото става вечно, и само този, който се е сблъсквал с него в действителност може да оцени по достойнство сатиричното му отрицание, както и по смелост автора на това отрицание.
• 
  Dessie

  Когато бях малка и прочетох тази книга от задължителните в училище, ми беше невероятно скучна и си мислех, че Ал��ко Константинов просто се подиграва на българския народ, насъбрал само лоши чувства.
  Сега, малко по-голяма, не мога да не видя България и българското през очите на автора и това само ме натъжава. Това е произведение, което наистина ми се искаше да не разбирам.
• 
  Деница

  Не мога да кажа, че Бай Ганьо е книга, която ще прочета отново, но ако ми попадне някой от разказите от частта Бай Ганьо в Европа, бих склонила да си припомня "приключенията" му. Другата част - Бай Ганьо се връща от Европа - не ми допадна поради простата причина, че присъстваше и политиката, а на някои от писмата по едно време им загубвах смисъла. Две звездички само заради Европейската част.
• 
  Leah

  Нищо от написаното преди век, не се е променило. Бай Ганьо си е Бай Ганьо и спасение няма...
  
• 
  Robert Negut

  The first stories are reasonably funny while obviously pointing out and criticizing certain character traits and behaviors. Later ones become more serious, with deeper character and social commentary presented more directly. Those taking place after the character's return to Bulgaria continue this trend, the author harshly lashing out against the politics and the press of the time. As for the brief ones added at the end, written after the others were first gathered in one book, they're something of a mix of these categories, squeezed in a few pages each.
  As this was written in the late 1800s, by a Bulgarian and for and about Bulgarians, the specifics obviously reflect this. However, taken generally, the negative traits, behaviors, attitudes and ways in which things work, or don't work, are sadly still very much present in many people and many parts of the world. Of course, the author often exaggerates, but that's a characteristic of this style of writing.
  Do need to make a note that the edition I read was translated and published in 1964, so under Communism, and includes a foreword that's quite a lengthy propaganda piece, stressing how readers should take the stories as supporting certain ideologies and opposing others despite stating repeatedly that the author himself understood little about such matters. As such, on top of what'd normally be expected to get lost in translation, wonder how much else was censored or intentionally changed. But it was just a little book I wouldn't normally care about which I picked up while going through and sorting boxes of old books to give away, so I'm not going to care too much if it may not have reflected the source material as accurately as it should have. Not going to give much thought to the rating either.
• 
  Александър

  Undeniably, Bay Ganyo is a classic piece from Bulgarian literature, as polarising the book and its character are. Certain chapters are part of the literature curriculum in literature classes in Bulgaria, so every secondary and high school student has had an ounce of exposure to Bay Ganyo. Of course, I have read these chapters but not the whole book. Until today. Bay Ganyo is still a contemporary phenomenon in Bulgarian society. Chances are you have likely come across somebody who resembles Bay Ganyo if you have spent some time in Bulgaria. An issue some Bulgarians may have is the framing of the main character as a mirror of every Bulgarian. It is true that Konstantinov focuses only on the negative traits but isn't that the point of the novel? It is supposed to be obnoxious and satirical on purpose. Some moments are indeed embarrassing, especially if you have ever witnessed similar shenanigans in real life. I do not know... I personally have no problem with the portrayal of Bay Ganyo. But maybe because I am a self-hating Bulgarian. But that is my problem, and not Aleko's.
  
  The language used is rather archaic and a bit russified. I reckon reading the original might be difficult if one does not have any knowledge on Russian grammar or vocabulary. Some Russian case inflected are used on certain pronouns and nouns - Bulgarian does not have a case system.
• 
  Ralitza

  Като много други хора не съм особен фен на “Бай Ганьо”. Основната причина е истинността в произведението, фактът, че всички дълбоко в себе си таим този байганьовски характер и хванем ли веднъж кокала, не пускаме.
  
  Чета книгата за втори път, защото се налага да я изучавам, но честно да ви призная, този път не ми беше толкова тежко да я чета. Дали защото вече съм се примирила, че българите от край време сме байганьовци и това просто е народната ни психология, или защото нямам сили да се противопоставям на думите на Алеко, не знам.
  
  Суровата истина е тази книга, нямам какво повече да кажа. Боли ме да чета и само затова не ѝ давам 5 звезди като оценка. Но не забравяйте, че това наистина е гениално произведение.