| Title | : | J.R.R. Tolkien: A Biography |
| Author | : | |
| Rating | : | |
| ISBN | : | 0618057021 |
| ISBN-10 | : | 9780618057023 |
| Language | : | English |
| Format Type | : | Paperback |
| Number of Pages | : | 288 |
| Publication | : | First published January 1, 1977 |
Then suddenly his life changed dramatically. One day while grading essay papers he found himself writing 'In a hole in the ground there lived a hobbit' -- and worldwide renown awaited him.
Humphrey Carpenter was given unrestricted access to all Tolkien's papers, and interviewed his friends and family. From these sources he follows the long and painful process of creation that produced THE LORD OF THE RINGS and THE SILMARILLION and offers a wealth of information about the life and work of the twentieth century's most cherished author.
J.R.R. Tolkien: A Biography Reviews
-
"The body may be pacing this shabby little suburban room, but the mind is far away, roaming the plains and mountains of Middle-earth."
Come sing ye light fairy things trippings so gay,
Like visions, like glinting reflections of joy
All fashion'd of radiance, careless of grief,
O'er this green and brown carpet; nor hasten away.
O! come to me! dance for me! Sprites of the wood,
O! come to me! Sing to me once ere ye fade!
~ "Wood-sunshine" by John Ronald Reuel (J.R.R) Tolkien, July 1910
Humphrey Carpenter's "authorized biography" of Professor J.R.R. Tolkien is well written, thorough, engaging and interesting. First published in the year 1977, this book gives a complete picture of the man who wrote the classic tales of The Hobbit and The Lord Of The Rings.
Professor Tolkien spent his entire life writing and creating a new world, for generations to come."My gentlehobbits, I give you this toast: To the Hobbits, May they outlast the Sarumans and see spring again in the trees."
-
"...And if after this we may not have any better idea why he wrote his books, then at least we should know a little more about the man who did write them."
"...Certainly Tolkien himself would have agreed with this. It was one of his strongest-held opinions that the investigation of an author’s life reveals very little of the workings of his mind."
A few years ago I read
The Inklings: C.S. Lewis, J.R.R. Tolkien, Charles Williams and Their Friends by
Humphrey Carpenter and I really enjoyed it. It was an informative, but easy and very entertaining read as far as biographies go.
J.R.R. Tolkien: A Biography was written in very much the same vein: it was entertaining without being didactic. Also Carpenter never acted like he was unveiling some huge mystery about a most beloved author, he simply delivers all details about his life without trying to make Tolkien out of proportions or belittle him. He shows us both the man, the scholar and the author in a pleasing balance.
Much recommended. -
Книга за вълшебния свят на езика – това е за мен Биографията на Толкин. Посегнах към нея главно заради много добрите отзиви, които прочетох, но без особени очаквания. Не бих казала, че съм класически "Властелинът на пръстените" нърд, макар безспорно да харесвам много Средната земя и всичко случващо се в нея.
За самия Толкин не знаех почти нищо освен, че е бил професор в Оксфорд. Книгата поднася един изключително уютен разказ за живота на този невероятен ум. Живот, който реално не е изпълнен с кой знае какви приключения или случвания, каквито по принцип сме свикнали да четем в биографичните книги. Лично аз бях смаяна от невероятния подход на Толкин към езиците, към тяхната структура, смисъл, значение и най-вече към тяхното създаване почти от нищото. Винаги съм смятала, че елфическия и мордорския език са били измислени на по-късен етап като един вид добавка към дълбочината и детайлността на света във "Властелинът на пръстените". А се оказа, че всъщност цялата митология, водеща началото си още от "Силмарилион", е възникнала около измислените от Толкин езици.
Като хуманитарист нямаше как да не ми бъде интересна динамиката на английския академичен свят или вечерните сбирки на изцяло мъжки компании край огъня, изпълнени с истории, четения и оживени литературни дискусии. Имаше го и погледа отвътре към довоенния и следвоенен издателски бизнес на Острова, който лично за мен се оказа неочакван подарък сред страниците на книгата.
Не давам пет звезди, защото към средата Карпентър навлиза в едни излишни според мен миниатюрни битови подробности, които леко затлачват плавния поток на действието, придружавайки ги с непрестанни извинения, че ежедневнието на Толкин би могло да се стори скучно на читателя.
Личността на Толкин ми стана безкрайно симпатична в своята привидна обикновеност и в ненатрапчивото си преминаване през живота, доказвайки още веднъж, че най-кротките хора често имат най-необикновения вътрешен живот. Не искам да навлизам в подробности от посвествованието, за да не ограбя част от бъдещото читателско преживяване. Но спокойно мога да кажа, че „Дж. Р. Р. Толкин. Биог��афия” не е само за феновете на незабравимите хобити. Това е четиво и за лингвистите, за влюбените в езиците и за хората, ценящи пълната отдаденост към това, което вдъхновява. -
4.45 ⭐
Забележителна биография на един от най- великите и пълни с въображение автори. За мен беше чест да се докосна до лични моменти от неговия живот и да проследя как се е превърнал от малкото момче Джон Роналд Руел Толкин в знаменития Дж.Р.Р. Толкин, който е оставил завинаги своята уникална следа в този свят. -
I recently read Humphrey Carpenter's book, The Inklings, for a discussion at
A Good Story is Hard to Find podcast and it piqued my interest in his biography of one of my favorite authors. I liked The Inklings but this book was even better, possibly because Carpenter was focusing on one person instead of a group.
It gave a thorough story of Tolkien's life without sugar coating his flaws but in a way that allowed me to understand and appreciate him as both a person and author. I'm not usually very interested in biographies but read this in record time, which is a tribute to Carpenter's skill in finding a fascinating story in the outwardly mundane life of an Oxford professor.
Of course, like Dr. Who's TARDIS, we're all bigger on the inside and Tolkien's inner landscape held a vast imagination coupled with interest in so many topics that he was sometimes unable to finish a project unless prodded by deadlines or friends. It is Humphrey Carpenter's ability to reconcile Tolkien's inner and outer man, while including his popular fiction in the timeline, that make this book so riveting. We feel we truly know J.R.R. Tolkien by the end.
And, this is the ultimate tribute to the author's skill ... as I read the epilogue, I cried. -
"De onde veio ela, essa imaginação que povoou a Terra-média com elfos, orcs e hobbits?
Qual foi a fonte da visão literária que mudou a vida desse obscuro estudioso?
Tolkien acharia que essas são perguntas que não têm resposta.
Ele reprovava a biografia como recurso de apreciação literária; e talvez tivesse razão. Sua verdadeira biografia é O Hobbit, O Senhor dos Anéis e o Silmarillion, pois a verdade sobre ele está dentro de suas páginas." -
«…обкладинка «Баллатайн Букс» мовби й зовсім не до «Гобіта» була. На ній був зображений пагорб, двоє ему й дивне дерево з круглими фруктами. Толкін не стримався: «Який це має стосунок до твору? Що це за місце? Що за ему? І що то таке на передньому плані з рожевими кулями?» Коли надійшла відповідь, що в художника не було часу прочитати книгу, а предмет з рожевими кулями мав символізувати «різдвяну ялинку», Толкін тільки й відповів: «Мені починає здаватися, що я втрапив до божевільні».
І поки я пішла ґуґлити цю надзвичайну обкладинку, сподіваючись, що десь у Всесвітній мережі ті ему збережені для поціновувачів, скажу, що біографію, що писав Девін Браун, і яка вийшла у нас в 2019-му, я б назвала гарним конспектом тієї, що написав Карпентер.
p.s. Оця? 😂
-
Aside from required reading, it is a rare occasion when I crack open a non-fiction work (with the notable exception of C.S. Lewis's works, which I've read so often and with such enthusiasm they're essentially a separate category. Classics, Fiction, Children's Lit, nonfic, and Lewis.) But in a deliberate effort to explore new territories in my reading, recently I've set aside my Alice-in-Wonderland prejudices ("what is the use of a book without pictures or conversations?") and ventured, not without some apprehension, into the world of criticism, apologetics, biographies, and no plots or characters. And found, much to my surprise and satisfaction, that it was a world I could feel at home in.
Of course, I had the best of guides. Carpenter's prose is clear and engaging, and he offers just the right blend of historical data, personal insight, quotes from Tolkien's own letters or from his friends, and fascinating albeit seemingly unimportant details (such as his childhood fascination with Welsh place-names) to create a richly colored portrait of this unassuming genius. Although he is unfailingly precise in the biographical facts, Carpenter's emphasis is on understanding how Tolkien's mind worked. Thus we are told, for instance, not only that he lived at such-and-such address for so-and-so years, but why he moved there, whether he was pleased or disappointed with the change, how his family reacted, and--perhaps most importantly--how it affected his writing habits. Particularly of interest to me were the frequent mentions of events that would, in some cases decades later, resurface in his works such as The Lord of the Rings.
Because that's really why this book is of interest. Tolkien the scholar, the catholic, the father, the teacher, are sides of him that are interesting to get to know, and probably to him equally important parts of his life as the literary; but the reason I, and I suspect most readers, bothered picking up the book at all was to get to know Tolkien the author. And that is precisely what Carpenter delivers. I highly recommend it to any Tolkien fans interested in getting to know the forgetful, contrary, quirkily humorous man behind the myth so many have fallen in love with. -
Много, много хубава книга. Животът на Толкин е интересен и има какво да се научи и разбере от прочита на тази биография. Беше ми много и��тересно. А.С. Бърг ми е вдигнал летвата страшно високо по отношение на биографиите, но тази определено се доближава до това ниво.
-
As this is a biography, I’m not sure how to rate it so I haven’t. However, I really enjoyed this and appreciate how it illustrated the immense creativity of Tolkien’s mind. I liked how it dedicated great attention to showing Tolkien’s passion for language and his devised fictional worlds, since this is what I was mainly interested in.
-
I was reading this book very slowly, but I'm still sorry I finished it today, it has been such a heart-warming experience.
"'One of my strongest opinions,' he once wrote, 'is that investigation of an author's biography is an entirely vain and false approach to his works.'"
I actually believe this to be true, so I was reading this bio with a certain compunction. But it really is very respectful, very proper.
What I loved most were the explanations of how Tolkien's work in linguistics influenced his fiction.
'[Finnish] was the language that would eventually emerge in his stories as 'Quenya' or High-elven.'
I should have guessed, but this came as a surprise :)
The insights into the work of Tolkien's mind are fascinating:
'In later years he especially remembered 'the bitter disappointment and disgust from schooldays with the shabby use made in Shakespeare of the coming of "Great Birnam Wood to high Dunsinane hill": I longed to devise a setting by which the trees might really march to war.'
'By the time he reached middle age his imagination no longer needed to be stimulated by experience; now it could nourish itself upon these accumulated memories. Here is how he himself explained this process, when describing the creation of The Lord of the Rings:
'One writes such a story not out of the leaves of trees still to be observed, nor by means of botany and soil-science; but it grows like a seed in the dark out of the leaf-mould of the mind: out of all that has been seen or thought or read, that has long ago been forgotten, descending into the deeps. No doubt there is much selection, as with a gardener: what one throws on one's personal compost-heat; and my mould is evidently made largely of linguistic matter.'
About his friendship with C. S. Lewis:
'It was partly the spirit of the times - you may find something of the same sense of male companionship in the writings of Chesterton; and it was a feeling shared, though with less self-awareness, by many men of the day. It has precedents in ancient civilisations, and closer at hand it was in part the result of the First World War, in which so many friends had been killed that the survivors felt the need to stay close together.'
I find this especially lovely, about the stories Tolkien was creating for his children:
"These tales, invented in the early days at Northmoor Road, were about the irreppressible villain 'Bill Stickers', a huge hulk of a man who always got away with everything. His name was taken from a notice on an Oxford gate that said BILL STICKERS WILL BE PROSECUTED, and a similar source provided the name of the righteous person who was always in pursuit of Stickers, 'Major Road Ahead'."
This book is entertaining, profoundly moving, and intelligent. Highly recommended to all fans of 'The Lord of the Rings'. -
Не мога пълноценно да изразя каква следа е оставил професорът от Оксфорд в живота ми. Бях съвсем малък, когато за първи път прочетох „Властелинът на пръстените“ и образите, изкривени от наивните възприятия на детската фантазия, останаха заключени в дълбоките чекмеджета на подсъзнанието.
Като гимназист отново пътешествах до Белерианд и Средната земя. Помня как в бургаската английска гимназия седях на чин до прозореца и наблюдавах езерния парк, солниците, морския залив и товарните композиции, пъплещи в далечината. Вдигах поглед към небето, сред което се рееха птици и в мислите си прекосявах планини и лесове със Задругата на пръстена или виждах зелената могила, където в зората на времето безметежно е танцувала Лутиен.
Днес си давам сметка, че малцина от клишираните имитатори на Толкин са достигали внушителната дълбочина и всестранност на неговото светоусещане. Размахът на епосите му надхвърля красивите, но понякога залитащи към опростенчество и бутаф��рия филмови адаптации. Не вярвам и грандоманският предстоящ сериал да предаде емблематичните за Толкин поетика, съзерцателност и меланхолия към изгубената връзка с природата, изкуството като символ на съвършенство, отмрялото величие на старите дни и неизменната преходност на човешкия живот.
Книгата за живота на Толкин от Хъмфри Карпентър е първата биография, която изобщо чета. Какъв парадокс. Никога не съм се интересувал прекомерно от личните истории на влиятелни личности като Илон Мъск и Стив Джобс, от динамичното ежедневие на световноизвестни знаменитости, популярни актьори, бележити спортисти и значими политици. Пренебрегвал съм рецептите им за успех и трактовките им за живота. Отбягвал съм хилядите страници за изпълнени с безброй вълнуващи събития, необикновени и драматични съдби. И все пак изпитвам искрено любопитство и необясним уют, докато чета за сприхавия и старомоден професор.
Въпреки участието му в Първата световна война и ентусиазираното му членство в няколко литературни общества (нещо, което днес би могло да подбуди и снизходителна насмешка), Толкин остава ревностно отдаден на религията, преподавателската дейност и семейството си човек, спечелил безсмъртна слава заради фантазните си езици и светове, които е считал за никому ненужно частно хоби. Мъж на парадоксите – съчетаващ чувство за хумор и ведрина с периоди на мрачен песимизъм. Бил е изумително консервативен, силно критичен към всяка показност, недолюбващ френското влияние и кухня, изпитващ антипатия към творчеството на Шекспир, почитател на просветеното лидерство, който смятал демокрацията за незряла форма на управление, враг на глобализацията, неспособен да приобщи съпругата си към своя интелектуален и академичен живот. Едновременно с това напълно лишен от тщеславие и високомерие, краен апологет на природата и върл противник на масовата индустриализация. Навярно Толкин щеше да е безкомпромисен към много от проявленията на нашето съвремие, а дежурните активисти биха приели с възхита някои от позициите му, докато го декласират и безжалостно поругават заради други.
Но Толкин остава неповторим с безрезервната си отдаденост към древните езици, чиято красота улавял в забравените поеми, приемани от него не просто като исторически извори, а жива и витална литература. Той познавал езика на поезията и поезията на езика. Изисквал от себе си нищо по-малко от съвършенство, което преследвал с главозамайваща педантичност. Не просто измислял създадените от него светове, а ги разкривал изпод пластове минало като същински изследовател. Както речта изразявала предметите и идеите, така и митовете, бидейки фрагмент от светлината на божественото сътворение, поне частично въплъщавали истината.
И същият този строг и суров професор умеел да се надсмива над себе си повече от всеки друг. Веднъж наметнал исландска овча кожа и си боядисал лицето, за да изиграе бяла мечка, друг път се пременил като англосаксонски воин и погнал съседа си със секира, в Корнуол плувал с панамена шапка и димяща лула, а за времето, в което имал автомобил, игнорирал останалите участници в движението с викове: „Атакувай ги и се разпръскват!“
Самият Гандалф произхождал от пощенска картичка, репродуцираща картина на Йозеф Мадленер, която Толкин купил по време на екскурзия в далечната 1911 г.
По време на Втората световна война пък имал задочен спор с германския фюрер: "В тази война имам пламенна лична вражда с онзи проклет малък невежа Адолф Хитлер за това, че съсипва, изопачава, злоупотребява и прави омразен за вечни времена онзи благороден северен дух, върховен принос към цяла Европа, който винаги съм обичал и съм се стараел да представя в истинската му светлина."
Такъв човек е бил Толкин. И съм страшно благодарен, че го е имало. -
Humphrey Carpenter's biography of Tolkien is a surprisingly balanced picture of the man. He clearly admires his talent without being blind to his faults. It is neither a book-length endorsement nor a character assassination, but an attempt at portraying the man's life fairly. It's very easy to read and enjoyable, including just the right sort of facts to interest the reader -- allowing us to laugh at him a little as well as love him more.
Tolkien studies can be criticised as being too biographical -- Tolkien himself would have disliked that preoccupation among academics a great deal -- but it's worth reading to get an idea of his background, his intentions, the 'leaf mould' from which his work grew. -
A really nice biography of Tolkien, with just the right amount of detail. This biography is now forty years old and I wonder if there is a fuller, more detailed biography in the making?
-
A fascinating glimpse into the life of J R R Tolkien, beautifully written in a way that kept me interested throughout the book. By and large the life of authors appear to me to be less interesting than their creations, but in this case that is not true. A fascinating life of an intellectual leaves me wanting to know more.
-
Sam je Tolkin izjavio da "istraživanje života jednog pisca ne otkriva gotovo ništa o delovanju njegovog uma". Složio bih se sa tim, budući da me užasavaju romansirane biografije pojedinih pisaca ili poznatih ličnosti, koje sam pokušavao da čitam i ostavljao ih, zgrožen utiskom da me podsećaju konceptom na materijale iz "žute štampe", te sam se čitave četiri godine, otkako mi ova knjiga stoji na polici, opirao da je pročitam. Karpenterova knjiga je drugačija. Osim što je nepristrasno pristupio analizi, po etapama, Tolkinovog života, tako je u jednom delu knjige analizirao i njegov književni opus, pokrivajući time gorenavedenu opasku samog Tolkina u vezi sa pisanjem biografije. Na vrlo interesantan način je govorio o svim gradovima i predelima koji su Tolkinu tokom života bili važni, dotakao se, neizbežno, I sv. rata i skica o "Padu Gondolina" u francuskim rovovima (što je još detaljnije u potpunosti obradio i dovršio John Garth u svojoj odličnoj knjizi
Tolkien and the Great War: The Threshold of Middle-earth, vrlo detaljno razrađenoj, sa dosta referenci vezanih za taj period Tolkinovog života), o njegovom odnosu sa Edit, o njegovim predavanjima na Oksfordu, odnosu sa studentima i prijateljima, TCBS klubu i, na kraju, o njegovim strahovima, ubeđenjima, preziranjima (između ostalog - vezano za alegoriju u književnosti koje se gnušao) i stavovima vezanim za opšte životne prilike, ali i za književnost i filologiju. Time je Karpender zaokružio potpuno biografiju genija, izostavljajući patetične hvalospeve i malograđanske elemente, pokazujući svetu koliko je Tolkin, pored ogromnog talenta, uma i znanja, bio jedan prizeman čovek, koga je slava zadesila u trećem dobu i nad kojom je ostao zbunjen i neadaptiran do samog kraja. -
Тази книга беше като топъл хляб. Вкусна, дъхава, хрупкава на моменти, засилваща апетита след всяка следваща хапка.
С вселената на Толкин свързвам много неща и биографията му ми нареди донякъде пъзела как именно е възникнал този свят, в който съм се губел. От тази гледна точка биографичните данни за живота на този автор бяха изключително полезни. Самата история на ранния му живот звучеше като приказка и беше поднесена изключително умело.
По-нататък изложението задълба повече върху създаването на митологията и детайлите покрай написването на ранните творби (сред които и Силмалирион, въпреки че излиза едва след смъртта на Толкин). Може би понеже в този период животът на Толкин не е чак толкова вълнуващ, задълбаващите подробностти на моменти ми идваха леко в повече. Към края ми се струваше, че книгата е забързнана, и детайлите, с които по-рано изобилства, рязко разредяват.
Има много неща у Толкин, които чувствам като близки и за които може би му се възхищавам: това, че е бил привличан от езиците заради начина по който звучат; това, че в процеса на работата си над света, акта на "Под-Създаване", се е чувствал, че открива, а не измисля ("трябва да разбера как е станало това" е една от най-ключовите фрази, характеризираща моментите, когато е доизяснявал някакви детайли от света си); това, че въображението му (и изобщо наглед тихите занимания, с които човек свързва вътрешния/личния му свят) е било дотолкова достатъчно, че рядко пътува и то все наблизо; страха, по-скоро чуждостта спрямо индустриализацията и технологиите; болката от загубата на природното.
Затова, когато получих книгата като подарък в деня на излизането й (съвпадащ с деня на външната ми защита), котаракът вътре в мен се усмихна безкрайно. -
Оказа се трудно да напишеш нещо за автор като Толкин, защото е необикновен.
Опитът -
https://knigoqdec.blogspot.com/2018/1...
С него обаче слагам точка на книжната си година. И просто добавям един цитат...
"- Но - възпротивил се Луис - митовете са лъжи, били те и лъжи, издишани през сребро.
- Не - отвърнал Толкин, - не са.
И сочейки вековните дървета на Магдалин Гроув, чиито клони се огъвали на вятъра, той тласнал спора по друга ос. Наричаш дървото "дърво" - подел - и не мислиш повече за думата. Ала то не е било "дърво", докато някой не го е кръстил така. Наричаш звездата "звезда" и казваш, че е просто топка газ, въртяща се по математически курс. Но всъщност ти я виждаш така. Като именуваш и описваш нещата по този начин, ти само създаваш собствени термини за тях. И точно както речта е инвенция за предметите и идеите, и митът е инвенция за истината...
...Единствено чрез митотворчество, единствено ставайки "под-творец" и измисляйки истории, Човекът би могъл да се стреми към състоянието на съвършенство...
...Митовете ни може и да издават заблуда, но те сочат, било то и несигурно, към истинския пристан..." -
Nikad nisam tako uživao u nekoj knjizi kao u Tolkinovoj biografiji.
Tolika borba, tolike muke oko izdavanja, prokleta dva svetska rata...
Tolika borba sa samim sobom i detaljno ispitivanje bukvalno svake rečenice na granici opsesije... Kako je i sam rekao "svojom krvlju" je pisao LOTR.
To sam odavno planirao ali nakon ove biografije definitivno moram da pročitam i Hobita i LOTR i Silmarilion u originalu, na njihovom izvornom engleskom jeziku. Apsolutno sam siguran da bi mi i On sam sad to savetovao.
Džon Ronald Rejel Tolkin nije bio samo vanserijski profesor i vanserijski stručnjak za jezike, legendarni pisac koji je ostavio neizbrisiv i nemerljiv trag na celokupnu svetsku književnost već i ono mnogo više- bio je dobar sin, dobar suprug, dobar roditelj, dobar deka, dobar prijatelj, dobar hrišćanin.
John Ronald Reuel Tolkien
(03.01.1892 - 02.09.1973) -
Толкин беше първият писател, който хвана въображението ми в мрежите на фантастичното, след което го пусна в широкия простор на литературата, където всяка неочаквана среща беше ново приключение. Благодарен съм, че най-накрая получих достъп до един по-личен поглед към изключителния му живот. Струва ми се, че тези от неговия вид вече не крачат по земята и не съм сигурен, че някога отново ще видим някой с подобна големина.
-
Since I was a boy, J.R.R Tolkien was my favorite author. So it was natural that sooner or later I will have to read about the man himself. I knew many of the details in this biography, but here was the first time I actually read a complete chronicle of his life. Fascinating work! And more than that, a fascinating man!
-
Very well researched, and I think Carpenter writes with a lovely tone. Perhaps the chapters could have been better organized or labelled, but the content is still great. There are certain sections that are solely about Tolkien's writings, not just Tolkien, but I'd imagine that anyone looking into the life of the man would want to hear info on his works as well.
I'm lucky this is the first biography on Tolkien I picked up, as it seems to have been the first one written, back in the 1970s, shortly after his death. It was wonderful to hear from an author that was much closer to Tolkien's time than we are now. -
İş Bankası'nın çıkardığı "Dünyaya Yön Verenler" serisindeki yine çok başarılı bir biyografi. Tolkien zaten büyük hayranlık beslediğim bir isimdi ama hayatındaki detaylara hâkim olduktan sonra ona karşı beslediğim sevgi de saygı da katlandı diyebilirim. Büyük bir deha, onu yakından tanımak isteyenler için çok doğru bir kaynak. Şiddetle tavsiye ederim.
-
Bir Tolkien severim diyorsanız mutlaka okuyun. Muazzam bir çalışma, okurken çok büyük keyif aldım. Ayrıca müthiş bir çeviri ve editörlük var ortada, her haliyle dört dörtlük bir kitap.
-
Před ním stál Strom, jeho Strom, dokončený, dá-li se to říct o Stromě, který byl živý, jeho listy se rozvíjely, jeho větve rostly a ohýbaly se ve větru...
... Je to dar. -
“he seems to see himself not as an author who has made a slight error that must be now corrected or explained away, but as a historian who must cast light on an obscurity in a historical document…”
HUMPHREY CARPENTER
J.R.R. Tolkien: A Biography by Humphrey Carpenter is an authorized biography. Carpenter had the opportunity to really get to know Tolkien towards the end of his life. This book covers the time of his birth on January 3rd, 1892 to his death on September 2nd, 1973. I think it is impossible to completely dissect the man who created Middle-Earth. But as Carpenter makes it abundantly clear, he was so much more than just an author. His full name is John Ronald Reuel Tolkien, but his family called him Ronald. As an admirer of his work, I refer to him as “The Professor.” When Tolkien was 4 years old his father died, and when he was 12, his mother died. He didn’t have a strong connection with his father’s line but was very close to his mother’s side. It was his mother that converted them to Roman Catholics, which he became a very devout follower. As a child, his fascination with trees was evident, which we clearly see in his works. But his fascination with dragons was also evident as he composed his first dragon story at the age of 7. Many think that Tolkien’s work was inspired by his faith and his time in the war. While there is a religious morality present in his work and there is no doubt about his feelings of war, they were not the main inspiration.
He was a man of language. His passion started with Old English, Middle English, and eventually Norse language. Later on, he even became fascinated with the Welsh language and Finnish language. His love for languages and words inspired him to create his own. The beginning of the Middle-Earth we know began with Tolkien creating his own language. The Elvish language, Quenya was influenced by the Finnish language. The second Elvish language, Sindarin is inspired by the Welsh language.
“He did not see himself as an inventor of a story but as a discoverer of legend.”
Another huge aspect of his life is Edith Bratt. In the summer of 1909, they fell in love. But they were prevented from being together but ended up marrying on March 22nd, 1916. It is no secret that their love inspired the story of Beren and Luthien. Those names are on their gravestones.
I really recommend reading this biography in order to understand the man behind the legend. While I love reading about the creation of Middle-Earth mythology, I loved learning about the man behind it. There is one section where Carpenter talks about how Tolkien talked extremely fast and one had to keep up in conversations with him. But he is described as having a deep concern for others and would often make friends with taxi drivers, policemen, or anyone he struck up a conversation with… he reminds me of my youngest son, Hunter.
I love how this biography discusses Tolkien as a simple man, a hobbit if you will, but also a man with faults. I felt that it did Tolkien justice. I rate this book 5 out of 5 stars! -
I picked up this biography in preparation for the new Tolkien movie and while I still haven't seen the film, I have read this book and let me tell you: everything you ever wanted to know about JRR Tolkien is in here! Look no further for you have found your eternal source of facts and anecdotes on the man himself.
This biography explores Tolkien's life from his birth (and beyond, as you will also get to know about his parents) to his death and everything in between and it manages to do so in a fun, interesting way, never letting you fall asleep, never boring you with too many numbers or dates or facts.
Carpenter's account of Tolkien's life is not only a perfect start for someone who hasn't read a biography yet and might be scared of doing so but it also gives a great insight into who this man was, how he was like and what it was that he was doing.
Do I remember when Lord of the Rings or The Hobbit was published? No, and although the book provides its readers with the correct dates, that's not what is important to me.
What's important to me is the small things that I took from it. That Tolkien spoke fluent Greek in his debate club in secondary school because he found Latin to be too easy. That he was a notorious perfectionist. That he liked hanging out with his boys' club. That he calculated the phases of the moon and how long the fellowship would take from place A to B and which phase of the moon they would then experience when looking up into the sky.
Those are some of the information I took from this moving and gripping biography of one of the greatest writers of the 20th century. Do yourself a favour and pick this one up.
Be like Legolas. Trust me on this one. -
Работата на Карпентър ме впечатли със своята стегнатост и подреденост. Той вниква внимателно и деликатно във вътрешния свят на автора, като истински биограф претегля положително и отрицателното без да изпада до нивото на съвременните търсачи на сензации. Постигнато е равновесие между представянето на личния и писателския свят на Толкин, отключвайки първоизточниците на историята за Средната земя, намиращи се както в научната сфера, така и във всекидневния живот и предпочитания на създателя й.
-
Humphrey Carpenter somehow made the life of a distracted English student turned fussy Oxford professor and author with the tendency to procrastinate everything sound magical and beautiful and exciting, and all I can say is that this filled me with so much joy and hope and inspiration.
-
Que delícia de história e que escrita mais instigante. É uma biografia romanceada em vários sentidos. Fez da vida calma, tranquila e pacata do autor se tornar um acontecimento a cada capítulo. Adorei demais!!! :)
