| Title | : | Odessa Star |
| Author | : | |
| Rating | : | |
| ISBN | : | 9045703211 |
| ISBN-10 | : | 9789045703213 |
| Language | : | Dutch; Flemish |
| Format Type | : | Paperback |
| Number of Pages | : | 303 |
| Publication | : | First published January 1, 2003 |
Dan loopt hij in de bioscoop Max G. tegen het lijf, een oude vriend over wie op school al het gerucht ging dat hij handelde in verdovende middelen. Max imponeert achteloos, met zijn kameraad Richard H, zijn langbenige Sylvia, zijn Oekraïense vriendin en zijn zilverkleurige cabriolet. Fred is er getuige van hoe deze mannen de zaken naar hun hand zetten en ziet zijn kansen. Odessa Star is een niet geheel ongevaarlijke flirt met een wereld waarin intimidatie, macht en geweld de boventoon voeren.
Odessa Star Reviews
-
С тази си четвърта книга преведена на български, Херман Кох прави своеобразен голям книжен шлем и аз съм му вече верен почитател. Очаквам и с нетърпение излизането на нови негови книги на скромния ни книжен пазар.
На пръв поглед, "Одеса Стар" е по-лежерно списана от другите му три книги, но тихите води са и най-дълбоки.
Същото важи и за Фред - 47 годишен, безработен и пълен неудачник в своите и в тези на близките си очи. Но всичко се променя драматично, когато съдбата го среща случайно със стар училищен познат, превърнал се в един от босовете на подземния свят на Амстердам. Въпреки, че е затънал яко в своята криза на средната възраст, Фред не се опитва да се промени, и същевременно това никак не му пречи да злослови и да одумва всички около себе си, а при сгоден случай не се свени да е гнусен, жесток и дори нещо повече...
Явно и холандският водещ на "Стани богат" е точно толкова противен, колкото е българския му еквивалент Кънчев, та Кох добре го е наредил, абсолютно в десетката е уцелил. :)
Авторът продължава да обрисува холандската средна класа - консуматори, безделници и лицемери, борещи се за каузи със срок на годност няколко месеца, с които могат само да се фукат пред себеподобните си. В същото време всичките тия борци за социална справедливост имат например слугини, жени от по-бедни страни в Третия свят...
Понеже не спестява нищо, вероятно авторът е силно недолюбван в Нидерландия. В определени моменти съм сигурен, че той откровено презира голяма част от сънародницте си. Това се усеща и в другите му книги.
В тази книга писателят е дал простор и на тънкото си чувство за хумор, нещо което почти липсваше в другите му книги, прочетени от мен до сега. Иронията му е жестока и солидно аргументирана, точно както си трябва!
Отношението на холандците към чужденците е толкова презрително, колкото и това на австрийците. Но как да обясним този парадокс - все по-често те се женят за чужденки, а местните жени гледат сами децата си от черни и араби, използвали ги до дупка, преди да ги изоставят? Ами ако я няма социалната държава да им помага, тогава какво?
P.S. Разбирам защо "Одеса Стар" може би не е допаднала на част от останалите почитатели на автора, но за мен книгата се чете леко, темите засегнати в нея са ми важни и затова ми хареса много! Трябва да се отчете също, че това е едно от ранните му произведения - впоследствие той е обиграл и омекотил доста маниера си на писане, може би за добро. -
Докато четях „Одеса Стар“ имах усещането, че в тази книга Херман Кох е развихрил хейтърството си на макс (😂). Първите глави ми бяха особено отблъскващи (особено с учителя по френски и жена му 🤮), а пък главният герой Фред е някакъв доста неприятен типаж, който по никакъв начин не успя да ми допадне. Всички характерни неща на Кох от предишните му три книги (реално тази е написана преди тях) се долавят и присъстват и в „Одеса Стар“. Но ако там нещата са малко по-балансирано представени, то тук този баланс ми липсваше. Историята в книгата при мен протече с възходи и спадове. Втората и третата част ми бяха сравнително интересни, първата и четвъртата не особено. Някак съм 50/50 за тази книга.
А ето и малко цитати от книгата, които хвърлят малко яснота по отношение на личността на Фред:
И от всичко прочетено дотук от творчеството на Кох, класирам книгите му така:
1. Уважаеми господин М.
2. Вечерята
2. Вила с басейн
4. Одеса Стар -
Любимият ми роман на Кох си остава "Вечерята", който ме подтикна да чета и "Вила с басейн", и "Одеса стар".
Този, последният, на места е твърде брутален за вкуса ми. Доколкото мога да почерпя някакава информация за холандското общество, то ми е антипатично с демонстративния си цинизъм, с липсата на морални табута и отсъствието на дори миниатюрна територия на сакрално човешкото.
Херман Кох пише увлекателно, но без капка финес. Едва ли е жизнено необходимо някой да ти натиква главата в тоалетната чиния, за да опознаеш човешките слабости.
Леката погнуса от текста не ми позволи да дам повече от три звезди на тази, иначе интересна, история. -
Отчайващо тъпа и скапана книга. Изумена съм, че Кох може да напише тая велика простотия! Даже съм му сърдита.
-
Адски странно. През цялото време осъзнавах абсурдността на ситуацията и карикатурните герои. Знаех, че беше ли някой друг автор, а не Кох, щях да оставя книгата. Но не го направих и я прочетох с леко прикритото удоволствие, с което гледаш повърхностен, но забавен филм.
Нещо такова.
Мъж на средна възраст със скучен живот се натъква на стар познат, който е мафиот. Мафиотът започва да разрешева разни дребни проблемчета на мъжа и да разхвърля трупове наляво и надясно като сол на безвкусна салата. Сякаш бях си бях сложила шнорхел и плавници, а нагазих в локва, вместо в море.
И все пак не вдигах глава, докато четях книгата. Не отмествах поглед, не гледах кога е минало времето и как са отлетели страниците.
Адски странно. -
Във всяка своя книга Кох успява да поддържа своето особено агресивно напрежение. Някаква смес от тлееща агресия с аристократичен цинизъм. В края на "Вечерята" и "Вила с басейн" всичко се напасваше и причинно-следствените връзки се изясняваха. В тази, от началото до самия край агресията си остана тъпа, дребнава, безпричинна, лишена от смисъл. Не, че не е възможна, в крайна сметка новинарските емисии са пълни с агресия от този тип, но беше твърде елементарно за роман, камо ли пък за роман на Кох. През цялото време си мислех, че Фред е болен от неизлечима болест, за да има подобно поведение.
-
פרד פוגש את מקס ח' חברו מהלימודים. מקס הוא עבריין ידוע ופרד מחליט שמקס הוא הכתובת לפתרון כל צרותיו. הוא ישדרג את חיו ויעלה את מעמדו החברתי. הוא עוקב אחרי מקס ומנסה לחדש את ימיהם כקדם כשמקס מחליט לשחק במשחק של פרד.
ספר מאכזב מאוד.
פרד ומקס הם סוציופתים. פרד במיוחד שונא אדם ומחשבות הרצח שעוברות בו כשהוא רואה או נפגש עם אנשים שלא עומדים בצפיות שלו פשוט מזעזעות ומפורטות בחוסר טעם משווע.
סצנת הסקס של המורה לצרפתית מבישה ומבזה ברמות מכוערות ומגעילות. נקודת האור היחידה בספר המיותר הזה הוא פרק הסיום. רק בגללו הוא קיבל 2 כוכבים.
הנסיון להתחזות לכלבי אשמורת של טרנטינו שגם חוזר ומופיע במהלך הספר, מגחיך את האין עלילה עוד יותר.
פשוט ספר מיותר. -
E' il primo romanzo di Herman Koch per me. E' un bel libro, forse un po' acerbo e slegato in certi tratti, ma in prevalenza è spiazzante.
Spiazzante per il cinismo e la crudeltà di cui può essere capace un uomo qualunque, completamente trasformato da un'ordinaria e banale quotidianità a una cattiveria calcolate e lucida, ma comunque assolutamente credibile e verosimile. -
Отвратителна книга, любимият ми Херман Кох тук надминава себе си в дисекция на гадостта. Не знам защо изобщо я дочетох, може би защото толкова много харесвам другите му три книги.
-
Страшен е този луд холандец. Много го харесвам !
-
Авторът на „Вечерята и „Уважаеми господин М.” се завръща с един не по-малко тревожен разказ, брилянтна кръстоска между семеен роман и трилър.
„Одеса Стар” ни запознава с Фред Морман, един мъж в тежка криза на средната възраст. Животът му е монотонен, професионалното му развитие буксува, а жена му и подрастващият му син отдавна са престанали да хранят респект към него. Жилището му се намира в посредствен квартал, в стара сграда, която смърди на обор и кучешки изпражнения. Дните, в които е размишлявал над черните дупки и светлинните години, са отминали безвъзвратно. Докато мечтае за черен джип чероки и нов кръг от приятели, Фред среща някогашния си съученик Макс Х, знаково име в подземния свят на Амстердам. Макс има всичко, което Фред няма: лъскав автомобил, красиви жени и навъсен бодигард. И не на последно място възможността да пренася чрез кораба „Одеса стар” контрабандни стоки… По-нататък действието се завихря мощно и необратимо и кара читателя да отгръща страниците лакомо, докато не стигне до финала.
Виден интелектуалец, телевизионен продуцент и актьор, Херман Кох се сдоби с титлата „най-превежданият холандски писател“ с излизането на романа „Вечерята“, който постигна световна популярност. Само в Европа от заглавието светкавично са продадени над 1 милион екземпляра. Две години след „Вечерята“ се появява „Вила с басейн” – потресаващ сюжет, който осветлява тъмната страна на „нормалния” човек, фокусирайки се върху моралните норми, възприети от съвременното общество. „Уважаеми господин М.“, който също е издаден у нас, е обсебваща история за един писател, двама тийнейджъри, изчезнал учител и една книга, свързала съдбите им завинаги. „Одеса Стар” е поредно доказателство за майсторството на Херман Кох да обрисува човешки същества, чиято жестокост е скрита зад тънък воал от благоприличие.
http://www.colibri.bg/knigi/1464/herm... -
Was een tip van De shitshow, maar kwam er niet helemaal in. Wat een pageturner had moeten zijn, werd een boek dat vaak dicht op m'n nachtkassie lag. Prima verhaal en een typische Koch, maar voor mij ietwat te vlak. Ben inmiddels ook al een heuse boekenwurm hè jongens. Kus
-
E insomma ho fatto bene, a dare un’altra chance alla letteratura olandese. Non solo: penso vorrò recuperare altri arretrati, del caustico Herman Koch!
Fred Moorman, il cinquantenne protagonista della crime story, è il vicino di casa scialbo e incolore che non attirerebbe mai l’attenzione... se non fosse per il fatto che è Max, a nutrire un profondo disprezzo per il prossimo e un insopprimibile desiderio di ricatto da una vita grigia e incolore che gli assomiglia soltanto all’apparenza.
L’incontro con il ricco, arrogante e spietato ex compagno di scuola Max è la miccia che in un crescendo di suspence fa deflagrare una serie di sorprese a tinte sempre più nere capaci di tenerti incollato alla pagina e impaziente di proseguire, sino al colpo di scena finale.
Razzista, meschino, invidioso, cinico sino al midollo, Fred è un antieroe per cui è impossibile parteggiare, ma che attraverso una sapiente e disturbante alchimia, l’autore ti rende famigliare e in qualche modo vicino, complice il fatto che l’impianto narrativo si basa sul mero racconto dei fatti, sospendendo ogni giudizio ed affidandolo al lettore.
"La cena", a detta di molti forse il vero capolavoro di Koch, è il prossimo romanzo in cui non vedo l’ora di tuffarmi a occhi ben aperti – perché se c’è una cosa che Koch non esplicita ma ti insegna, è di guardarti sempre bene alle spalle. -
Ik snap het nut van dit boek gewoon niet. Eerste boek ooit dat ik niet heb uitgelezen🤡
-
i hate this book a lot it doesnt make sense
-
Второй роман Коха и второй раз испытываю странное отвратительно-притягательное ощущение к персонажам. И вроде как особо ненавидеть их не за что, но и героями назвать язык не поворачивается. Персонажи - в самый раз. Не образы, не характеры, а именно персонажи.
Фреду скоро полтинник, у него явные проблемы с женой, с ее родственниками, с работой, с перспективой, а особенно - со взаим��пониманием с собственным сыном. Сыну почти 15 и обычный подросток: встречается с девушкой, ненавидит географа, презирает отца за всё в целом. Фреду хочется вернуть тот самый полный восхищения взгляд, которым его сын смотрел на него в 9 лет, и ничего более умного, чем купить крутую машину, Фреду в голову не пришло. И тут в жизнь Фреда возвращается его школьный друг Макс, с которым они в свое время грязно и зло судачили об учителе французского. Сейчас Макс - крутой гангстер, у него единственного в городе последняя модель "мерседеса-кабриолета" серебристого цве��а, красавица жена и странные мутные делишки, связанные с контрабандой и кораблем "Звезда Одессы" (спойлер: всё, теперь вы знаете, что значит название книги а именно - ничего 🤣).
440 страниц (в моем случае - экранчиков) плотного мужского кризиса среднего возраста одного невзрачного неудачника, решившего вернуть себе самоуважение и заодно уважение сына, путём психопатии и срывания с тормозов. В книге будет несколько трупов, одна несчастная собака, острый квартирный вопрос, махинации на передаче "Кто хочет стать миллионером" и внезапно какое-то необъяснимое отвращение к бельгийцам.
Говорят, такие вот не герои, а персонажи - основная фишка Коха. У него нет положительных героев, все какие-то или с гнильцой, или просто пустышки. Не знаю, как насчет фишки с персонажами, но то, что автора триггерит на вопросе налаживания контакта и доверия с подростками - заметила что в первой его прочитанной книге ("Ужин"), что тут.
А, ну и да. Более идиотской и неподходящей картинки к книге придумать было сложно, да. Вот прям антипремия дизайнерам! Самое интересное, что практически все переводы примерно с такими же идиотскими картинками вышли - то круг, то море, то корабль. Кроме оригинального нидерландского варианта - там логичная обложка с машиной Почему остальных попердолило на морько с кругами - загадка. -
In 'Odessa Star' (2003) komt een archetypische burgerman in aanraking met de grilligheid van de georganiseerde misdaad. Het ene moment is Frank Moorman een man van middelbare leeftijd met een ingeslapen huwelijk en een geruisloos bestaan; het volgende moment biedt Moorman's vriendschap met onderwereldfiguur Max G. een excuus om de grenzen van diens eigen hufterigheid te onderzoeken. Intertekstuele verwijzingen te over in Koch's cynische spel met hoge en lage cultuur. Van de geboeders Coen, Quentin Tarantino en Fight Club tot aan Willem Holleeder en Lotto Weekend Miljonairs. Ook stilistisch lijkt Herman Koch uit hetzelfde vaatje te tappen als Amerikaanse genrebroeders, zoals breed uitgesponnen leuterdialogen over alles en niks of hypermasculiene geweldfantasieën. Of een plot dat zich niet ontwikkelt langs grote psychologische ontwikkelingen, maar waarin een moreel ambigue underdog wordt gedreven door de ironische onvoorspelbaarheid van het lot.
'Odessa Star' (2003) voelt in 2020 een beetje gedateerd. De georganiseerde misdaad als een soort opstapje voor de gefrustreerde burgermens om duistere kantjes in zichzelf te ontdekken. Macht in combinatie met een karikatuur van mannelijkheid is al tot in den treuren uitgeplozen in soortgelijke midlifecrisis-narratieven. Het is niet eens dat Herman Koch een onprettige schrijfstijl heeft, want de man houdt de spanning vast met fraaie volzinnen en een narratief dat effectief speelt met verwachtingen. Maar het voelt allemaal zo artificieel en leeg, terwijl de cynische/nihilistische ondertoon nergens écht gaat schuren. Misschien staat me het meeste tegen dat Koch weinig risico neemt met zijn postmoderne spielerei. Het is het toegankelijke soort absurdisme uit een cabaretvoorstelling of een populaire film. De roman brengt geen grote ideeën over, maar zit als literair werk zo dicht tegen genrewerk aan dat het zelf voelt als een luchtig tussendoortje.
(Oh hoi, ik ben kennelijk terug. Hopelijk volgt er deze keer wat sneller een nieuwe recensie, want ik heb erg lang op me laten wachten. Groeten uit Alexandrië!) -
Герман Кох «Звезда Одессы».
«Звезду Одессы» Кох с издевательской лаконичностью охарактеризовал следующим образом: «Это роман об отце, который дружит с гангстером, чтобы произвести впечатление на своего сына-подростка».
На деле же, у нас есть муж��чек, которому вот-вот стукнет 50, существо он изнеженное, вечно недовольное и брюзжащие, но на деле совершенно бесхребетное. Надо бы что-то в жизни изменить, но он ворчит, раздражается, н ничего не делает. И тут в его жизни появляется его давний одноклассник, а.к.а. тот самый гангстер, который идет по жизни и ни о чем не париться. Посмотрит герои на другана и захочет жить так же. И стоит только принять главному герою, это решение, в его жизни начнет происходить череда различных событий…
«Звезду» я советую поклонникам стиля Коха. На мой взгляд, не лучшее произведение Коха, но однозначно сочное и интересное. Немного расстроила некая недосказанность, которой сквозит сюжет, но сам стиль хорош. Свой кайф от прочтения «Одессы» я поймала. -
Het boek kent weer genoeg absurditeiten om je vingers bij af te likken. Hoe een ogenschijnlijk normale veertiger zich in het milieu van 'Max G' en 'Richard H' weet te verschansen wordt uitgebreid beschreven in dit verhaal. De vijf delen in dit boek behandelen verschillende periodes uit het leven van Fred en de ontwikkelingen in zijn relatie met Max. Af en toe werd het mij als lezer iets te veel, wat misschien kenmerkend is voor de stijl van Koch. Hij zoekt de grenzen op wat betreft de geloofwaardigheid. Ik vond het een vermakelijk boek maar niet het beste werk van Koch.
-
"Doet het er iets toe of ik tien miljoen waard ben of helemaal niets?"
Erg sterk en tamelijk vlot geschreven boek met verrassende plot wendingen. Hoewel het geen thriller betreft, kent het verhaal toch een zekere spanning die het gehele boek (onderhuids) aanwezig blijft.
Na Het Diner is dit het tweede boek dat ik van Koch heb gelezen. Er zullen er nog wel een paar volgen. -
I liked this book, as I like Herman Koch.
And here's why:
- the narrator never fails to have his/her reader question his morale and this is not very often the case
- he describes the mid-life-criss man quite well
I'd probably give it 3.5 stars, not 4 -
Herman Koch o lo odi o lo ami. Io lo amo. Odessa Star è molto ironico, molto pulp, molto bello.
http://mrs-teapot.blogspot.it/2014/02... -
Предполагам, че това е романът, с който Херман Кох е решил да заеме набелязаната си ниша. Но (съвсем логично) не е пробил с него и не се получава добре, ако го прочетеш след "Вечерята" и "Вилата", където вече си е намерил стила, мярката в циничния език, изказа и отношението. Тук просто отчиташ маркирани темите, които ще разработва по-нататък - скучна рутинна средна ръка професия (тук даже се срамува да си признае коя е; толкова е скучна); крах на общуването с децата в юношеска им възраст; терзание, че не изглеждаш и не се държиш яко; холандски табиети, стереотипи и предразсъдъци; Амстердам; виладжийство в Южна Франция/Испания; съспенс на тема "кой го/я уби" и "дали е убит/а". Но когато в един момент се усетиш, че образите/мутрите, са пресилено карикатурни, изведнъж се стряскаш от въпроса - ама този дали наистина не се заблуждава, че пише в жанра черна комедия? Да не би да е трябвало и да се усмихваме?
-
Welp, I guess it's kinda trendy to write as sociopathic person having a middle-age crisis and expressing his criticism about the bourgeois world that's surrounding him. The problem is that it's been done a thousand time already in a better way. Also, the plot here makes so little sense that in a way it feels like a low budget action film. There's a lot of "in your face" symbolism and grotesque descriptions for the sake of their grotesqueness - which is not something I'm particularly against, but the purpose they serve here doesn't justify them at all. All in all, that's a pretty lame book :(
-
Si può ambire ad una vita migliore rinunciando alla propria morale?
Dove viene tracciata la linea da non superare, nemmeno per tutti i soldi e la fame del mondo?
Un romanzo che è monologo della vita (fatta di ordinaria e quotidiana miseria) di Fred, un libro che diventa thriller solo quando leggi l'ultimo capitolo e torni indietro con la mente ai primi passi.
È acerbo, discontinuo, si nota subito che è il primo libro scritto dall'autore.
Speriamo bene per "La Cena". -
Не ми хареса. Ако това беше първата ми среща с Кох, определено нямаше да има втора. Учудвам се, че авторът на "Вечерята", "Уважаеми господин М." и "Вила с басеин" може да издаде толкова слаба книга. Текстът не ми беше брутален и скандален, а само смазващо скучен.
И що за заглавие? Кох, получаваш 2 звезди само защото вече си ми симпатичен. -
Grappig en absurd. De personages zijn bijna allemaal echte klootzakjes en ook echt niet geloofwaardig. Maar dat is niet de bedoeling denk ik, het zijn meer karikaturen van het slechte in onszelf en in de samenleving. Het maakt het wel moeilijk om je betrokken te voelen. Ik heb vaak gefronst van 'wat doet die nu?'. Ik ben er dus niet echt warm van geworden vrees ik. Op naar de volgende!
-
Like all the books from Koch I read so far, this one is about sociopaths. It also has the cynical and dark observations I grew to love. It's not ground-breaking and the plot is a bit unlikely, but it's a fun read nevertheless. The rants about old people and Down patients might put some people off though..
