| Title | : | Резиденцията |
| Author | : | |
| Rating | : | |
| ISBN | : | - |
| ISBN-10 | : | 9786197517088 |
| Language | : | Bulgarian |
| Format Type | : | Paperback |
| Number of Pages | : | 240 |
| Publication | : | Published January 1, 2020 |
“Тази история Георги Тенев разказва стремително” – споделя Елена Алексиева – „разказва я дълбоко, гъсто и вдъхновено – с майсторството на писател, който знае как. И с вярата на човек, който има какво да каже и не се бои да го изрече така, че не просто да бъде чуто, а да отекне.”
Сюжетно богат и плашещ, разказът ни пренася след средата на 21 век, в една държава, запазила много черти на нашата, но с нови обертания. Страната е разделена между Планинската република и Свободна зона. В свят на забрани и репресии, само мистическото учение Рилски урок владее умовете и сърцата на младежите. Преследването и изтребването на тази секта е задача на един върховен прокуратор.
Романът е разделен на три части, през които протича приключението на няколко младежи, на представители на властта и висшата йерархия на т.н. Трети период и Държавата на реда. Трите части носят символически имена: „Прокураторът“, „Серумът на истината“ и „Млада кръв“.
Това е книга за смяната на поколенията, за битката между прагматизма и вярата.
„Резиденцията“ въвлича в сюжет, който е търсене (и намиране) на надеждата, че в обществото ни има нещо повече от хаос, алчност и инстинкт за самосъхранение.
Книгата е приключение с голям залог – за или против наивността на човека; за или против вярата в нещо повече от видимото, в нещо по-силно от страха, страстта за власт и подчинението.
Резиденцията Reviews
-
Жанровите експериментни със сигурност са нещо похвално и любопитно в кариерата на всеки писател, но несъмнено крият рискове. Особено когато става дума за тесен, “специализиран” жанр като антиутопията, с която все пак малцина у нас се захващат. От една страна като че ли няма какво да се обърка - жанровите специфики и изисквания са повече от ясни, а коловозите отдавна са прокарани от големите имена, от друга обаче тъкмо това може да се окаже капанът - изисква се много оригиналност и иновативност, за да се одушеви и разнообрази шаблона и да не се изпадне в тъпчене на едно отъпкано вече място.
Уважавам Георги Тенев като личност и като автор, способен да работи в дълбочина по актуални социално-политически теми, да се задълбава в близкото минало, властовите механизми и различни аспекти на обществения живот, както беше и в предишния му мащабен роман “Балкански ритуал”. Опасявам се обаче, че с последната си книга “Резиденцията” не е постигнал напълно задачата, която очевидно си е поставил, преди всичко на литературно ниво.
“Резиденцията” е замислен като роман едновременно за бъдещето и за миналото - или всъщност като метафора на настоящето ни, доведено до крайна, дистопична фаза. Той си поставя за цел да проследи дълбочинните механизми на властта и трансформациите на личността във и срещу тази власт, като оригиналното е, че поставя темата за екологията и природата на централно място и прокарва разделителна линия между старостта и зрелостта, от една страна, и наивната младост, от друга (враговете на системата са все млади хора).
Формално действието се развива в късните години на нашия век, но в изграждането на този алтернативен свят може да разпознаем и призраците на комунистическото минало, и собственото си непосредствено сегашно, с всички актуални през последното десетилетие властови пороци и обществени притеснения - от екологичните престъпления до срастването на мафията с властта. Не ви ли звучи позната например ето тази реторика от романа, взета като че ли директно от протестното движение след 2013 г.:
“Протестът е безсмислен в тази форма. Наричат ни лигльовци, защото не хвърляме павета. Представят грамотността ни за привилегия. Вълнението на духа – като безсмислено занимание. Тревогите за нематериални неща наричат лигавене. Протестът трябва да премине в нова фаза.”
Какви проблеми обаче намирам на сюжетно, структурно и стилистично ниво, вижте в цялото ревю тук:
https://bit.ly/3a57soO -
Засмукваща книга, каято преолових за един ден, но след това тръгна в различна посока от тази на моите мисли и чувства, а и довърших сравнително бавно поради разпокъсаното от задачи ежедневие.
Залужава и ще получи подробни бележки след някои и друг ден, тъй като не само обещава много както като рецензия на гърба, или представяне в Денят започва с култура и няколко други интервюта из отбраните медии, но и защото се оказа, че темата е лично важна за мен, това няма как да остане незаписано.
Четете Георги Тенев, истински писател, който не представя лично мнение, а създава убедителни светове от-до :) -
Има хора, които преминават през живота като танкове. Има други, които са като перца – тях ги носи Тихият Полъх. Енигматичността на тази книга ще ви връща към себе си (дълго ще мислите за нея).
