Жената на писателя by Георги Тенев

Жената на писателя Reviews

• 
  Ud

  Чудесен сборник, чиито разкази не просто са много добре структурирани чисто литературно (герои-сюжет-език), но и „пасват“ идеално в библиографията на Георги Тенев като предвестник (теми-сюжети-мотиви) на последващите му (хронологично) романи „Български рози“, „Балкански ритуал“, „Резиденцията“.
  Така се случи, че прочетох романите хронологично "наобратно" (от най-новия към по-старите) и сега като завърших „Жената на писателя“, ми се стори, че сборникът (2017) е нещо като най-малко общо кратно на тези три романа и синтезира еволюцията от непосредствено запечатаната софийска реалност в салонно-градския „Български рози“, през съвременния трилър със свръхестествени елементи, който макар и да се заиграва с някои съвременни/соц митологии и паранормални явления все пак се придъжра към едно реалистично, съвременно повествование („Балкански ритгуал), и накрая стигнем до ултимативната дистопия на една нереалистично мутирала, но все пак проследима назад в корените си към настоящето България, където в просъница битуват паралелни реалности, а личностите на героите се пренасят през времето и материята („Резиденцията“).
  Е – в „Жената на писателя“ има по нещо загатнато от всяка една от тези книги – сякаш е една подредена чернова на това, което е предстояло от 2017-та насам.
  Изхождайки от трите последващи книги много по-силно почувствах свързващите звена, невидимите нишки между отделните части на сборника, които на пръв поглед изглеждат чужди една на друга, но тяхната симетричност и усърден метод на подреждане не оставят на мира съзнанието с „Каква е връзката“. Ако това е вярно, остава само едно – да предвкусваме по „Скокове във времето“ и послеписа какво ли ще очакваме от следващия Георги Тенев..
  
  Давам си сметка, че всичко изписано по-горе може да е ��аблуда - навярно приликите са плод на една естествена творческа еволюция, която погледната назад изглежда преднамерена, а всъщност да е абсолютно неволна, моят поглед да е просто един пожелателен прочит без допир с реалните творчески концепции на автора. Но дори и да е така - не е ли това хипнозата на добрия писател, който отключва у нас, неговите читатели, безброй паралелни и съвсем достоверни рефлексии, без целенасочено да е търсил всяка една от тях?
  
  
• 
  Emilia

  Много свежи, съвременни и същевременно носталгични разкази.
• 
  Петър Керкелов

  Харесвам автора, но дори и моите сто килограма фенска маса не натежаха достатъчно да остана удовлетворен от тази книга.
• 
  Ana

  "Вярно е всичко, но не всичко вярно е истина."