Border: A Journey to the Edge of Europe by Kapka Kassabova

Border: A Journey to the Edge of Europe Reviews

• 
  Diane S ☔

  After emigrating from Bulgaria, the author returns after an absence of twenty-five years. Implicitly to the borders where Bulgaria, Turkey and Greece come together. This book explains what she found.
  
  Thought she did an amazing job, mixing culture, with history and current affairs. Fire cult, the Greek Orthodox Church, Spartacus and the Thracians, bean readers. Great descriptions of the natural world and past descriptions of historical significance. Life at the borders, the violence that ensued when one tries to cross over into another country.
  
  At times it was confusing as much information is covered. It was though informative and about region of which I knew little.
  
  Narrated by Carrie James and I thought she did well, was easy to understand.
• 
  Jan-Maat

  I was strongly drawn to this book, but ultimately I was not in the right state of mind to enjoy it, and by half the half way point I noticed that I was fairly tired and keen for the book to end quickly, but really it is not a book that has to be read quickly, you could dip into it over a long time.
  
  The author left Bulgaria at some point in her teens, and went with her parents to New Zealand, later in life she moved to Scotland and during this book she explores the border region between Bulgaria, Turkey, and Greece.
  
  I wondered, admittedly after the half way point about languages and time scales, she knows Bulgarian but mentions gasp Google translate at one point, and several other people seem to be translating others to her in places, but I wonder how much she understood of what people were actually saying to her and not just when the linguistic chain might have been Kurdish to Turkish to Google translate, on another occasion it turns out that her guide who had been translating from Greek to Bulgarian to her does not actually speak Greek that well, if there were other translators travelling with her, she does not name them or acknowledge their presence.
  
  Towards the end of the book she mentions that she was in these border areas for two years, but the prose is fairly timeless, I dis not sense any progression of the seasons or if she came and went out of the region, only her journeys within it - but that is not so unusual a feature of travel writing.
  
  Reading I began to think of Rebecca West and
  Black Lamb and Grey Falcon - though in truth the two do not overlap - Kassabova does not touch on Macedonia (the former Yugoslav Republic known as Macedonia) , nor une macedonie either.
  
  My first thought was that the two were a contrasting pair West as an example of a form of travel writing that presents itself as authoritative and objective, Kassabova as a voice which is impersonal and connected within the landscape. Over further pages I began to feel certain similarities both travel through time and space, both travel from the physical world into the metaphysical realm of myth repeated stories of Thracian, or Roman, or Egyptian treasures inside caves or minesreminded me of
  Christ stopped at Eboli as well , both are idealistic works but here in contrasting ways West celebrates a virile Serb nation that will check the rising fascist powers in the Europe of her day; Kassabova has lived through the consequences of that, several times her vision is of the continuity of belief and practise arising from human contact with the strange atmosphere of certain places or challenging experiences, and also the human community as one of common suffering.
  
  In this account because of the border first between Nato and the Warsaw Pact, latterly between the EU and Turkey, and as a consequences of these and older hard borders, deportations, persecutions, militarisation, division, loss and death, going back to a Bulgarian Khan who slaughtered his boyars to remove any opposition to converting ancient Bulgaria to Christianity.
  
  Kassabova tells haunting tales that smell of coffee, yoghurt and tobacco, all written in impeccable English offering hope to all those who aspire to to be published in that language even if it was not the ne they were brought up speaking.
• 
  Mary

  Fantastic! Kassabova’s writing is personal, haunting, and intriguing; she weaves history, legend, politics, war, family, and the day-to-day of the people in the dense and mountainous Bulgarian-Turkish-Greek border zone that was once forbidden territory. Here empires rose and fell, borders shifted, people were displaced or renamed, and languages suppressed. For those of us whose families came from this region it’s recognizable and aching.
  
  This travelogue is well researched and beautifully written, even suspenseful at times. Highly recommended.
  
  They were dressed in sleeveless woollen cardigans, baggy trousers, and rubber galoshes. I felt it like a presence: the spirit of the Balkans was here, in this garden thick with greenery. The true spirit of the Balkans that hangs on, no matter how renamed and resettled, imagined and invented. Our bitter beloved borderless Balkans.
  
• 
  Metodi Markov

  С Касабова явно няма да се разберем. Тя продължава да е разкрачена между два свята и да се опитва да изгради нишка за мост между тях, безуспешно според мен. Не е никак добре, когато им��ш прекарана граница в главата си...
  
  Това не е роман, нито пътепис, а е просто един тюрлюгювеч, наготвен бързичко за впечатлителните чужденци, които хал хабер си нямат, що и къде е България! Затова не съм учуден от наградите и от топлия прием на чуждата критика - каквото искат да четат, това им е поднесено.
  
  Издържах 90 страници и се отказвам, имам толкова много други заглавия, които ме очакват.
  
  Ако "Граница" беше писана преди 10-15 години, можеше и да ми е по-интересна, но много от фактите изнесени в началото ѝ са дъвкани и предъвквани в нета от носталгици, врагове на режима и фенове на конспирациите (Людмила с тюрбана, Ванга, Баст, траки, нестинари, иманяри и още подобни убавини...). До степен, да не са ми никак интригуващи.
  
  Лош късмет е и излизането по почти същото време на дебютния роман на Мирослав Пенков - "Щъркелите и планината". Същите места, същите хора, същите събития, но красиво и талантливо описани.
  
  За едно е права авторката, грехота е да не се изучават в училище от децата ни Горянското движение и безбройните безумия и престъпления на комунизма.
  
  P.S. И тая ужасяващо оранжева корица, бррр...
• 
  Yovko Lambrev

  С Капка Касабова се оказваме връстници. По-голяма е от мен с едва няколко месеца. Съзнавам това, докато прелиствам първите страници на „Граница“ и откривам съпадения във времето и гледните точки към събитията от сходен с моя възрастов ракурс. Не вярвам обаче, че тази книга ме докосна толкова дълбоко само заради това.
  
  Написана е виртуозно. Рядко може да се открие толкова много поезия в проза, която е само донякъде документалистика, само донякъде пътепис, но най-вече е съпреживяване… на онези балкански трагедии, които още кървят. Съпреживяването им по най-истинския възможен начин – като лични, човешки истории, които засядат в гърлото.
  
  Не мисля че съм чел по-човеколюбива книга напоследък. С историите си за прокудените, заселените, избягалите и завърналите се заради световните и балканските военни сблъсъци или пък заради желязната завеса, с историите за убитите и убийците им, „Граница“ е учебник по човеколюбие. И трагедиите на загубилите своите любими хора и тези на техните палачи са разказани честно, без драма или стремеж за възмездие – произнасянето на присъдите е оставено в ръцете на времето, а то, оказва се, е суров съдник.
  
  Границата формално е тази между България, Гърция и Турция, но книгата я мести и размива непрекъснато, защото хората от едната страна и от другата са толкова еднакви, че човек се пита колко много политическа жлъчка е разсипана върху ни, но тя пак не стига да спрем да бъдем хора и комшии… въпреки кръвопролитията, предателствата и… границите в собствените ни глави.
  
  Историята започва от Странджа, нестинарите, граничните застави на комунистическа България, пропълзява към Родопите, оттам през Гърция и Турция, за да завърши отново в Странджа. А по пътя разказва за бягащите от комунизма, от войните – от тогава до днес – за тогавашните бежанци и за днешните бежански лагери. За тогавашните изверги, и за днешната безчовечност. За добротата и за предателите. За легендите и преданията. За омразата и за любовта. За спасените и за пожертваните (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За прокудените и преселените (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За преименуваните насила… и по няколко пъти. За нас – вечните бежанци – балканците, каквито и иначе да се наричаме.
  
  Прочетете тази книга! Когато и да го направите, ще бъде ужасно късно. Това, за което се разказва в „Граница“ така или иначе вече се е случило и не може да се промени, но не бива да се забравя. Защото към бъдещето можем да гледаме не с границите в главите ни, а само с безграничността на човеколюбието си – поне ако искаме различно бъдеще за идните поколения.
  
  P.S. Заслуга за прекрасния текст трябва да бъде отдадена и на Невена Дишлиева – Кръстева за прекрасния превод, защото книгата е изначално написана на английски език.
• 
  Jennifer (Insert Lit Pun)

  Loooved this. Already pre-ordered her next book.
• 
  Kaloyana

  Тази книга за мен беше излизане от литературната ми зона на комфорт. Не съм човек, който си пада по историческите факти и не обичам да чета много за история. Проблемът ми е, че не помня дати, години и имена.
  Но тази книга много ми хареса. Да, има исторически препратки, легенди и случки, но това няма как да не бъде така, за да бъдат разкази историите на хората по границата. Страхотен език има
  Капка Касабова и е интелигентен и мъдър разказвач. Перото ѝ е много обиграно.
  Учудващото е, че книгата е писана на английски, а преводът на
  Невена Дишлиева-Кръстева е толкова изкусен, че човек не може да заподозре, че текстът е бил на друг език. Великолепно изпипана работа.
  Това е една книга, която е истинска приказка, на ръба на мистериозното, вълшебното, което е толкова земно и характерно за Границата.
  Наши балкански истории, на кръстопътя между Космоса и Хаоса.
  
• 
  FlyingBulgarian Svetli H.

  Whenever you read a book about something you're familiar with - whether it's about a city you lived in, an event you experienced, a place you vacation in regularly - you are bound to disagree with the author about something.
  
  In this case, I found myself frantically highlighting and underlining bits of the book that struck me as inaccurate. My husband can attest to the many exasperated sighs and groans that came out of me during my excruciating read of this book. A bit of context - this book is about the author, a Bulgarian woman who grew up in New Zealand, crossing the Border between Turkey, Bulgaria and Greece and writing about her experiences in this 'mythical' part of the Balkans. As someone who has crossed the Border between Bulgaria and Turkey and that between Turkey and Greece an average of 10 times a year over a period of 15 years, if not longer, I found most of the things she wrote about to be either painfully wrong or annoying at best.
  
  As a Bulgarian who also grew up outside of Bulgaria, the theme of not really belonging in Bulgaria was probably the only part of the book I could identify with.
  
  Some highlights of the things that bugged me include
  - not knowing the difference between a 'zmei' and 'lamya' - two different mythical creatures in Bulgarian folklore tales
  - changing the names of the villages and places she visited - even though it's meant to be a documentation of her experiences, by removing the names of the places she visits, there is no way for me to connect or imagine where she's been and removes the authenticity of her travels (in my opinion)
  - there is a lot of anger towards Communist Bulgaria from her, and she projects that onto her experiences - that's not really what this book is meant to be about
  - she projects her distrust of people into the book - I mean... she goes to a village (can't remember where), sleeps there, and then gets in a car with someone, but then thinks they will murder her... and leaves. I just... no. Just no.
  - the Turkish, Bulgarian and Greek dialects represented in the book made me cringe - I don't know of anyone who speaks or is meant to sound like that. (Yes, I also don't know everyone and I am willing to acknowledge that there might be people who do sound like that). I noted that down as a translation error, but realised it's not a translated book.
  
  Now, as a Bulgarian, I am extremely pleased to see a Bulgarian writer write a book about some of my experiences - as a Bulgarian growing up abroad, someone crossing a border so many times, of a region I call home... but aghr. It just wasn't right. It felt at many times that she had no authority or no experience of those places to be able to write about it with umph. Either way, I would read her next book, and I'd be curious to see where her writing career goes. But this book was a NO from me.
  
  UPDATE: I realised another problem too - she is from Sofiya, and that's where she grew up before moving to the West - and then goes to the Border region - which is MILES away from Sofiya - had she written about the border between Macedonia/Serbia/Bulgaria, which is practically next door to Sofiya, I don't think it would have irked me so much!
• 
  Louise

  Kapka Kassabova has given a lot of thought to borders. Growing up in Bulgaria her family enjoyed a beach near Turkey very near to where lives were lost attempting to cross the border. This book recounts her recent visit to Bulgaria’s border with Turkey and Greece. Formerly designed to keep people in, Bulgaria’s borders are now designed to keep people out.
  
  Those attempting to leave iron curtain countries believed the Bulgarian border to be more crossable than the others, but guards had jobs to do and those who lived along it had special permits which gave the forest eyes. A small noise or wrong step would end the fugitive’s dreams of freedom. While most died or were captured, a small number got through.
  
  Today, the barbed wire is still there, but the refugees are mainly Iraqi’s, Kurds and Syrians trying to get into Bulgaria as the gateway to Europe. Kassabova describes refugee camps and the waiting men at Ali’s Café. The author takes a night time hike with locals who know a dangerous path from Bulgaria to Greece. She tours with them again, legally through check points, through rugged terrain and admits to her freak out. She interviews people that live on the “right” or “wrong” side (depending on family history) and how they cope with the refugees and the lack of work in this area.
  
  While she describes the beauty and rugged nature of the region, the strength of this book is the stories of everyday people. There are the people the Strandja forest who have remained after the wars and the industrialization and continue their old tradition of fire walking and prophesy to the strains of accordion, drum and bagpipe music. There is the German artist who was caught at the border and subjected to inhuman treatment before release. There are the people who "live forever", a forest ranger, a lighthouse keeper, a gypsy who guards a monastery, a nurse who treats the evil eye and more.
  
  I know little of this region, so the history was like a stream of sound bites. Some of it was pretty dramatic: Some People had to change their names 3 times; 40,000 Muslims were expelled almost overnight and could drive away but could not ride (or take) their horses, mules, or in fact any animals. There were pieces of Ottoman and ancient Greek history, legend and poetry.
  
  There are no photos. An index would have been helpful since some people re-cur as does the story of the 4 horses.
  
• 
  Bettie

  BOTW
  
  
  http://www.bbc.co.uk/programmes/b08fdwff
  
  Description: When Kapka Kassabova was a child, the borderzone between Bulgaria, Turkey and Greece was rumoured to be an easier crossing point into the West than the Berlin Wall, so it swarmed with soldiers, spies and fugitives.
  
  On holidays close to the border on the Black Sea coast, she remembers playing on the beach, only miles from where an electrified fence bristled, its barbs pointing inwards toward the enemy - the holiday-makers, the potential escapees.
  
  Kapka Kassabova sets out on a journey through a hidden corner of the continent and meets the people of this triple border - Bulgarians, Turks, Greeks, indigenous Balkan Muslims and the latest wave of refugees fleeing conflict further afield. She discovers a region that has been shaped by the successive forces of history - by its own past migration crises, by communism, by Nazi occupation, by the Ottoman Empire and - older still - by the ancient legacy of myths and legends. But there seem to be non-human forces at work here too. It is a land rich with curative springs and Thracian tombs; home to psychic healers and Europe's last fire-worshippers.
  
  As Kapka Kassabova explores this enigmatic region in the company of border guards and treasure hunters, entrepreneurs and botanists, refugees and smugglers, she traces the physical and psychological borders that criss-cross its villages and mountains, and goes in search of the stories that will unlock its secrets.
  
  
  
  this densely forested landscape is no longer heavily militarised, but it is scarred by its past.
  
  
• 
  Banu Yıldıran Genç

  svetlana aleksiyeviç kitapları okur gibi okudum. aynı ruh ağırlığı, aynı sürekli bela okuma hali, aynı üzüntü...
  kapka kassabova’nın memleketi bulgaristan’a dönüp sınırları dolaşması, oradaki insanlarla konuşması, tarih boyu yaşanan göçler, sürgünler o kadar güzel anlatılmış ki.
  bulgaristan deniz kıyısından başlayıp karpatlar, edirne, kırklareli, tekrar karpatlar diye dönüyor tanıklıklar.
  osmanlı, balkan savaşı, yunan bulgar savaşı, mübadele, 2. dünya savaşı, komünizm, yunan iç savaşı, komünizmin çökmesi ve suriye savaşı diye gidiyor bu halkın başına gelen felaketler... bitmiyor.
  89’da türkiye’ye gelen bulgar türkleri de var ve biz niçin onların hikayelerini hiç okumadık? filmlerini izlemedik ajite trt dizileri hariç.
  kapka’nın kurduğu yaratıcı anlatım biçimi niye bizde olamıyor?
  kafamda deli sorular...
  salt okur iyi ki yayımlamış, seda çıngay mellor iyi ki çevirmiş. biraz tashih problemi vardı ama nazar boncuğu olsun.
• 
  Wendy

  I read this novel for book club.
  Author Kapka Kassabova returns to Bulgaria, from where she emigrated as a girl 25 years earlier, to explore the border it shares with Turkey and Greece.
  Her many stories vividly paint a picture of each village and character, yet I found myself interested in what I was reading in random parts of the book.
  Her story hunting adventures and discoveries were so incredibly sad and I could certainly understand why she just wanted to go back to Scotland (where she lives) and lie in a dark room.
• 
  Emiliya Bozhilova

  Хареса ми:
  + лиричността
  + търсенето на идентичност - колко трудно упраженение е това всъщност, една книга и един живот не стигат, и упражнението далеч не е само за емигранти.
  
  Не ми хареса:
  - авторката си носи своите здрави щампи в главата, и не може да се избави от тях - като всеки човек, всъщност. А именно щампите често и затварят широко очите тъкмо в хода на сюжета. Не установява истински контакт с нито един от героите си, просто не е в състояние да забрави предварителните си нагласи, и украсява техни постъпки и реакции не спрямо случката, а спрямо своята нагласа към нея.
  
  Касабова не е обективна - вижда само това, което иска да види, и не чува какво и се казва. Предубедена е, и ползва събития и герои, за да ги напасне към вече готова щампа, а не да извлече познание от тях и да ги разбере. Не личи чак много задълбочено проучване да е правила. А интерпретациите и на моменти са меко казано спорни.
  
  Но като вид роман книгата е добре написана. Стилът е прекрасен, чете се леко и с истинска наслада. Но нека читателят не се подвежда за жанра - това не е документалистика, нито дори пътепис, а роман.
• 
  emre

  "Tüm ihtiyacım bir seyahate çıkmak" dediğim bu günlerde, Bulgaristan, Yunanistan ve Trakya'ya doğru seyahate çıkmışım, bu seyahati de iyi bir eşlikçi olan Kapka Kassabova ile yapmışım gibi hissettim bitirince. Kassabova dağınık olsa da amacı tam olarak buymuş, o "sınırda olma" hissini dağınıklıkla veriyormuş gibi görünen bir naratif kurmuş, halk öyküleri, dedikodular, kısmen reel politik ve tarih, ama hepsi bir şekilde sınırda, hep sınırın tekinsizliğinde. Bir başka Bulgar yazar olan Miroslav Penkov'un Batının Doğusu isimli öyküsünde bir karakterin babası, oğluna Bulgaristan'ı terk etmesini, Almanya'ya gitmesini öğütlerken "kahpedir bu topraklar, ve kahpelerden kimseye hayır gelmez" diyordu. Kitap boyunca bu sözleri hatırlayıp durdum.
• 
  Jacob Overmark

  Once in ancient times was Thrace, famed by Herodot for fearless warriors and pitied by Herodot for not rising to the kingdoms full potential and be just a little aggressive and up to expansion.
  
  So, many years passed and Thrace was divided by wars time after time, it´s people relocated every time borders were redrawn or the political winds blew in Moslem, Orthodox or Communist/Socialist directions.
  
  The author, born in Bulgaria during the cold war is now revisiting the border areas both finding her own history and the history of the many poor souls who suffered trying to cross borders - by honest mistake or fleeing across the then last frontier of the Warsaw Pact countries.
  
  It is a wonderful tale, full of hope in spite of despair and full of ancient lore still present in one of the most inaccessible corners of Europe.
  
  There is a smell in the air from the distant sea and the tobacco- and sunflower fields and you can feel the frightening darkness spreading through the forests as the sun disappears behind the mountain.
  
  And, you can feel the cautious optimism of the people living in the small villages around the borders on all three sides.
  Knowing their history, that their families have been forcefully removed from their homes, forcefully converted and forcefully been given new family names, puts a strain on happy ever after.
  
  "But, Hey, this is where our ancestors lived and now we are back".
  
  However beautifully the story is conveyed to the reader, it is also a chapter - or rather many chapters - we should never forget and try our best to better the situation for the forgotten people of Thrace.
  
  
  
  
  
  
• 
  Sve

  Странна е тази книга - не точно роман, не точно пътепис, не точно докум��нталистика.
  Авторката пътува в пограничните райони - в Странджа и Родопите, между България и Гърция и изследва как границата маркира живота - нейният и този на десетките хора, които среща.
  Въпреки, че книгата се чете много леко, ми отне доста време да я довърша, толкова емоционално наситена, пълна с истории за раздели, безмислена смърт, изгубени надежди и започване отначало. И така сантиментална, взряна в едно "по-добро" минало, което не е ясно дали изобщо е съществувало или просто на всички много им се иска да е било и едно възможно, но не твърде вероятно бъдеще.
  Нищо не е сигурно в пространствата и времето на тази книга - всичко се движи по границата между този и онзи свят, между минало и настояще, между лично и общо. Всичко е пропито в една балканска тъга - примирението на хората, родени и живеещи на кръстопът и подмятани насам натам от историята.
  Мисля си, че всеки, който е роден на Балканите си струва да прочете тази книга. Макар тя да няма претенциите на научно изследване или може би точно заради това. Защото понякога си струва да прочетем не само историята, написана от победителите, но и тази на победените.
• 
  Navi

  This is a beautiful and evocative meditation on real and imagined borders. I was completely transfixed by the writing in this book. The author is a wordsmith! She weaves together the mythical and mundane in an amazing and surreal way.
  
  The main premise of this book revolves around the author returning back to Bulgaria after emigrating twenty-five years ago. Her aim is to explore the border that Bulgaria shares with Turkey and Greece. I appreciated how the author combines history, mysticism and spirituality with the true accounts of the individuals living near and around the bordered regions. These accounts are told in a respectful and honest manner.
  
  In between the different chapters, the author provides a Bulgarian word with a definition. This enhanced the reading experience for me as it emphasized the importance of place and nature that is evident throughout the narrative.
  
  I highly recommend this book!
• 
  Lubinka Dimitrova

  It's an uncanny sensation that I share with other people from my generation who grew up in the last years of the communist regime in Bulgaria and the first years of the much coveted and still, utterly bitter "democracy" that followed. Books like that speak to us and we feel as if they could be portraying our own experiences from that era. They are sweet and nostalgic, sad and soul crushing, bitter and moving, deeply realistic and strangely fairy-tale-like. Kapka's style is mesmerizing, and her stories will haunt me, for they uncovered some aspects of our common history that - even though we all were vaguely aware of - we didn't actually know - KNOW them. I hate to see history repeat itself again nowadays. The Balkans sure love their eternal seesaw game and seem unable to learn from the mistakes of the past...
  
  Anyways, it's a deeply poetic and moving book. Read it.
  
  PS I only wish that Bulgarian writers made that extra effort to choose better narrators for their work. It was unbearably annoying to hear all those mispronunciations even of the simplest words like our capital's name, while other supposedly bulgarian/turkish/greek words were virtually unrecognizable when butchered in the narrator's mouth.
• 
  R

  Great idea, poor structure, overbearing and annoying narration. Somehow every person she meets in three coutries speaks in the same semi-mystical tone and says basically nothing. All this aside it's not a bad book and got me interested in the region and it's history.
• 
  Nevena

  Много ми хареса. Хем емоционална и лирична, хем си личи колко сериозни са били проучванията на авторката. За една от темите, които засяга (историческа и доста комплексна, между друугото) и аз съм чела доста и се възхитих колко балансирано и нюансирано я резюмира. Това, че Капка Касабова е добра разказвачка, си личи от факта, че е успяла да събере толкова въълнуващи истории от иначе баналния делник по границите на Балканите. Просто притежава чувствителността и въображението, за да свърже точките във фигури, които повечето от нас биха видели. И го прави с един прекрасен литературен усет, при това улавяйки духа на Балканите. А преводът на Невена Дишлиева-Кръстева е блестящ.
• 
  Angelina

  Хванала съм се, че за да обява една книга за добра, тя трябва д отговаря на минимум две условия: да звучи адекватно в превод и да ме кара да търся още по темата. Много произведения падат жертва още на първата ми претенция (претенция си е, ама си е моя, какво...) , но съгласете се, че ако трябва да се изпада в безкрайни специфики само за да се опише една народна носия, читателят на хиляди километри от въпросната носия бързичко ще се заеме с нещо друго.
  Изненада! Капка Касабова я е писала на английски! А преводът на български е такова бижу, че никога никой не бизаподозрял, че е превод! Това е книга, която много лисва на тукашната литература- книга, която разказва, която не назидава, не лепи етикети, не подчертава историческите събития с двойна червена линия, не си служи със шаблони, не свири на гайда и не пее граовската с претенции, че това е единственоото истинско българско. "Граница" е изследване на Балканите такова, каквото винаги съм си представяла, че трябва да бъде - с еднакво разбиране и емпатия към всички замесени, с осмисляне на общата земя, която делим, с необходимата доза мистицизъм, от която между Босфора и Дунава няма отърване. Четох си я бавно, мислих я, преживявах я, научих страшно много (особено за бегълците от бившите социалистичеси страни, Берлинската стена е нещо, към което имам особено отношение). И по начина, по който истинските аристократи не парадират с външния си вид и произхода си, "Граница" застана без много крясъци в редицата на задължителните съвременни творби, от които има какво да се научи за място, което сме свикнали да приемаме за даденост - България и знанието си, обргадено с граници. Които са много повече наложени, отколкото привични.
  Препоръчвам. Разкошна книга.
  
• 
  Caroline

  Kassabova offers a well-balanced menu of travel, history, autobiography, politics, and reflections, mostly conveyed through stories and conversations. She weaves back and forth in time, describing both peoples who have lived in one place for centuries and those who have been uprooted repeatedly, often multiple times in one generation.
  
  Her own family left Bulgaria in the early 1990s. Kassabova offers her childhood memories of a border that was off limits to Soviet state citizens, and compares them with the experiences of the few who actually lived in the border forests, or worked there as guards, or were caught trying to escape across the border. There are plenty of details about the fate of those who were caught. Eventually she crosses into Greece and Turkey, and explores the border from the longer perspective of those who were displaced earlier in the century during the Greek and Turkish repatriations. And she seeks out the stories of Syrians who are fleeing in the opposite direction now, trying to get into Bulgaria from Turkey and Greece.
  
  Kassabova is able to convey the feel of the forest and small village life far from 2010s Europe. She also writes enough about strange events to persuade you that there may be things that don’t conform to science and common sense in the deep dark forest. I thoroughly enjoyed the time I spent with her and the warm people who offered her traditional hospitality. And very appreciative again of my easy life.
• 
  Nevena Mulyachka

  This book is a masterpiece. A must-read for everyone who wants to know the real Balkans and its people. A must- read for all of us who were born there.
  
  Kapka Kassabova's writing is beautiful, insightful, relatable and sincere and it beautifully conveys the stories of the people from the border and the border itself.
  
  My favourite part of the book:
  "They had been married for sixty years, raised seven children, lost one, and to see them sitting together in the cherry dusk of this crumbling village, where they had created a world - through exile, military rule, border terror, poverty, and hard physical toil - well, it left me speechless.
  'Come on, ask them questions,' Nevzat encouraged me, and held the camera up to film us. But my mind had gone blank.
  They were dressed in sleeveless woollen cardigans, baggy trousers, and rubber galoshes. I felt it like a presence: the true spirit of the Balkans was here, in this garden thick with greenery. The true spirit of the Balkans that hangs on, no matter how renamed and resettled, imagined and invented. Our bitter beloved borderless Balkans."
• 
  Paul

  Kapka Kassabova now lives in Scotland and before that resided in New Zealand, but she was not born in these places. Twenty-five years ago she left Bulgaria as a teenager and in this book she returns to her home country. In her childhood, the border between Bulgaria, Turkey and Greece was part of the Iron Curtain. A few miles from where she played on the beach was the physical barrier, an electric fence whose sharpest barbs were directed at the real enemy; its own people. It had the reputation of being an easier point to cross over to the West than further North and therefore the woods and valleys crawled with soldiers and spies after those people seeking freedom.
  
  The recent past is just a small part of the long history of this region. Kassabova travels around the region talking to border guards, fire walkers and treasure hunters as well as meeting the disposed and displaced who have made their way from Iraq and Syria. These refugees have walked away from the horrors of war with only the clothes on their back in search of freedom and a new life. There is much more to this landscape that the modern borders sit uncomfortably on top of. Peeling back the layers of past in the dense forests, she travels to springs that have deep pagan roots and are still considered to have healing qualities and visits tombs that add an ancient dimension to the land.
  
  'It is not for everyone', Nevzat agreed, but I could see that he loved these villages. He and Mr Karadeniz resonated with the ruinous beauty of this landscape. Because they were its children.
  
  This book is primarily about people of the region as well as the places they inhabit. Kassabova meets and speaks to the people in villages who are seeing their populations plummet and the buildings crumble around them. However, this is not just about those that live in the region; but she is prepared to share a coffee or a meal with those that are waiting before passing through to other places, shining a light on the current refugee crisis that is prompting the rise of nationalism in Europe. Most impressive though is Kassabova’s writing; it is elegant and lyrical with a beautiful haunting melancholy about it, immersing you, the reader, in the landscape. Just, quite a wonderful book really. 4.5 stars
• 
  Karina Padureanu

  Calatoria Kapkai in zona de granita dintre Bulgaria, Turcia si Grecia este o incursiune in istorie, in suflete de oameni si popoare, in locuri mistice si salbatice.
  Fetita care a parasit Bulgaria in urma cu 25 de ani se intoarce in tara natala si, spune ea "desi nu mai eram de prin locurile astea, in tara asta zdruncinata a tineretii mele, in secret tot ei ii apartineam in cea mai mare masura".
  Este o poveste reala, fascinanta, presarata cu de toate : un antic oras trac scufundat in ape, incercari de evadare din blocul comunist, razboaie, civilizatii, oameni "cu trasaturi nemuritoare ca pamantul", coridoare tracice, Strandja si misterele ei, cantece ale muntilor care "suna ca din alta lume", trandafirul Rosa Damascena si cultivarea tutunului - embleme ale Bulgariei, trecatorile Rodopilor, deportarea unor populatii intregi si agonia lor ("nu-i tacere mai adanca decat tacerea salasurilor umane abandonate"), faruri si "miezuri de deal descarnate" de industrie, pastori solitari, si cate si mai cate...iar cel mai mult mi-a placut ca descris oamenii pe care i-a intalnit - unii hilari, altii nostalgici, altii marcati de destin...
  
  O recomand cu caldura.
• 
  Antonia

  "Носеха вълнени елеци, шалвари и гумени галоши. Усещах го като присъствие: духът на Балканите беше тук, в тази потънала в зеленина градина. Истинският дух на Балканите, оцелял след всички прекъсвания, преселвания, политики и предразсъдъци. Нашите горчиви, вечно разрязани от граници Балкани, и въпреки това безгранични."
  
  Броени дни преди да започна "Граница" по случайно стечение на обстоятелствата се бях озовала в китното гръцко градче Ксанти в подножието на Родопите. Леко прегладнели, докато се лутахме из тесните улички в централната част, се натъкнахме на млада мюсюлманка, която на архаичен български ни покани да обядваме в нейната гостилница. От години К. ми е разказвал, че гръцките помаци говорят български, но до този момент не ми беше хрумвало да попитам защо. Сега исках да знам, но ми беше неудобно да попитам девойтата каква е историята й, а и подозирах, че това ще е една от темите в последната книга на Капка Касабова.
  "Граница" е обстоен и исторически изчерпателен репортаж за историите на хората живеещи по границите на България, Гърция и Турция и абсурдните политики преобръщали живота им. Принудителни етнически изселения, смяна на имена, вербуване или уличаване в донос, военна окупация и още все нелепи приумици на властта от всяка страна на границата, които утежняват и разбъркват съдбоносно живота на иначе мирно населявалите тези райони. Капка Касабова се е постарала добре да предложи на читателя обстойни исторически факти, както за събития, така и за местностите, които посещава, придружени, разбира се, и с описание на обичаите характерни за дадения регион. Общото на историите от двете страни на Странджа и Родопите е, че те винаги завършват с тъга и носталгия по родния дом, мястото, което много от изселниците така и не виждат втори път.
  
  "Обаче още ми е мъчно, ебах му майката, мъчно ми е за България. В България ми викат: ти си турчин. Тука ми викат: ти си българин. Кажи ми сега какво съм, а? Какво съм аз?"
  
  Това откровение на Ахмед от Одрин скоростно ме върна на прибирането ми от Атина, когато голяма част от пътниците в автобуса се оказаха цигани от Силистра, а нашите места се паднаха точно измежду тях. Заговорихме се, бяха няколко групи всички се връщаха от Крит, където от години се установили и живеят. Бащата ни разказа за военната си служба в България, към строителни войски, там пращали всички цигани, защото работата била най-тежка. После разказа как е заминал с жена си и сина си в Крит, установили се, работели в земеделието, а синът станал ел. техник, внучето не знаело български, само цигански и гръцки. Родителите му починали, братята му се разпръснали из Европа, но той се прибираше с цялото си семейство в Бългрия. От Крит до Силистра са почти два дни път. Попитахме го защо се прибират.
  - "Е, как защо? Обичаме България и ни липсва."
  
  
  
• 
  Alexandru Gogoașă

  O carte fabuloasa, un scurt manual de istorie, de lingvistică, mitologie, folclor. Un amestec de durere și de speranță.
  Mărturisesc că dacă m-ar pune cineva sa povestesc partea de istorie a cărții nu as putea: sunt relatate atâtea strămutări dintr-o țară în alta încât m-au pierdut pe drum. Dramele oamenilor care devin monede de schimb nu cu foarte mult timp in urmă, ci în recentă istorie a Europei te îndeamnă la a fi precaut, la a-ți pune întrebări: oare noua ni se poate întâmpla? Ce as face dacă m-ar obliga statul să mă mut in alta tara ca și când ai muta o vită dintr-un grajd in altul? A fost Romania lui Ceaușescu norocoasă că nu a avut parte de un astfel de război ideologic( cel puțin eu nu știu de el)?
  Evenimentele nu se petrec departe de noi, in Bulgaria, mai exact la granița acesteia cu Turcia și cu Grecia, o zona extrem de tensionată cat a durat Războiul Rece, dar și în timpul Războaielor Balcanice și nu numai.
  Autoarea, de origine bulgară, încearcă să pătrundă sensul cuvântului "Frontiera " dincolo de explicația dintr-un dicționar, cercetează și vorbește cu foarte mulți oameni de diferite naționalități( turci bulgari, bulgari turci, greci, bosniaci, albanezi, bulgari musulmani și tot așa - un sistem foarte complicat cu multe variabile ) și reda mărturiile acestora și le analizează scurt fara a se lansa in teze complicate care oricum nu cred că ar aduce un răspuns.
  Pentru mine, care sunt născut după '89 mi-a fost puțin greu sa țin pasul cu evenimentele relatate aici, istorice, și cumva sa le înțeleg, deși țin să cred că oricine citește cartea aceasta se confrunta cu o astfel de problema. "Butoiul cu pulbere al Europei" cum ni se spune la școală la care aș adăuga și Turcia în acest butoi.
  Recomand aceasta carte, complexă, dureroasa, actuala și cu probleme ce nu par a se fi terminat și care nu sunt departe de noi. Iar atunci când ne-a fost greu sau când ne este greu sa ne gândim că altora le-a fost de 10 ori mai greu, mai ales când ești obligat să îți rupi rădăcinile și să încerci să crești în alt pământ care nu este al tău, mai ales când ești obligat să te convertesti la alte religii (atenție că și musulmanii au fost obligați să treacă la creștinismul ortodox ), să înveți alta limbă și să devii altcineva. Chiar autoarea care sta în Scoția spune în carte că își dorește totuși să moară în Bulgaria, sa se întoarcă și să își trăiască ultimele zile pe pământul ei natal.
  Oare noile generații mai au simțul acesta al originilor ?
  Va las sa descoperiți o carte fascinanta!
• 
  Christine

  I am so thankful that My Book Box had this book for a selection. This is quite honesty of the best books I have read all year. I want to read Kassabova’s poetry. I am so happy that I read this. And without My Book Box, I very much doubt that I would have read this.
  
  Border is part travel memoir, part personal memoir, and part social history. It chronicles the area between Bulgaria and Turkey, looking at myth, legend, and survival as the towns and people move from Cold War to democracy. Each chapter is preceded by a small brief discussion of a word and its meaning.
  
  The book is wonderful because of the use of language. Kassabova describes a woman who was criticized for her accent “She never spoke a word of Bulgarian again. For a time, she fell between languages” (146).
  
  There stories that she tells, like the story of the white legged maiden, or Kassabova’s own retracing of a crossover route, used to move, illegally, from East to West. There are bits about gardens, about refugees, about how past funnels into present.
• 
  Slavena

  хареса ми. отвъд достоверността и историческата конкретика, хареса ми как е понесла реки от истории и всеки един човек, срещнат и разказан, е мит и начало и вселена. и от него може да започне нов роман. енергията, вложена в тази книга, и мистиката на местата и човеците, които ги обитават, са вдъхновяващи и също - винаги така съм си представяла всяко едно пътуване - не само по повърхността, но и назад във времето и дълбоко в сърцата и мислите на местните хора.