Impuretés by Philippe Djian

Impuretés Reviews

• 
  Metodi Markov

  Когато нещо изначало се е объркало...
  
  Когато стоиш на ръба на бездна, без да те е страх да направиш още една крачка напред...
  
  Когато имаш всичко, но без шанс да получиш онова, от което истински се нуждаеш...
  
  Когато...
  
  Тази книга е апотеоз на безизходицата, описание на невъзможността поколенията дори да се приближат, жестоко и същевременно красиво написана, от умел майстор на перото - Джиан.
  
  Препоръчвам я.
  
  Цитат:
  
  "... си помисли, че този свят става наистина нелеп, изумително скудоумен и, честно казано, все по-недостоен за интерес."
• 
  Galina

  Винаги ми е харесвала идеята, че можеш да избереш какъв да бъдеш, че можеш да застанеш над възпитание, над навиците на родителите си и примерите, които те са ти давали. Понеже си личност. Понеже имаш индивидуалност. Понеже освен експеримент от страна на двама възрастни, ти си на тази земя със своите разбирания за правилно и грешно, със своите чувства и своя свят. А той просто съществува, не се възпитава, не се манипулира.
  В романа не се случа точно така обаче. Поне не и до финала. Оказва се трудно да запазиш странната си идея за красота и чистота, щом си заобиколен от друго.
  Иначе повествованието е малко трудно за следене. Изобилства от персонажи, от отделни истории, които се свързват помежду си, после отново се разминават... Миналото и настоящето се допират, прескачат, разделят и раздалечават, за да ни подскажат, за да обяснят, за да ни объркат. В крайна сметка мисля, че това е роман, който се възприема много повече чувствено и интуитивно, отколкото като логична история. Той ��оди на определени размисли, задава тежки въпроси, а отговорите им - те са тъжни и горчиви. Добре, че някъде там проблясва нуждата да обичаш. И с това да измиеш всичко мръсно от себе си.
• 
  Zhana

  Although I liked what the story was all about, I couldn't like the book. The writing style was very chaotic - jumping from one scene to another, from one time to another...I was having a really hard time following the story. The characters were all very strange, very corrupt and overall not very likeable. I understand that the story itself was supposed to be very disturbing but somehow this was too much for me (that coming from a girl who enjoys yaoi must say something, right?!).
  
  Considering the rating of the book in goodreads (3.86), my conclusion is that it was just not my cup of tea.
• 
  Marvin Ariel

  zu vulgär für meinen Geschmack
• 
  Velina Karagyozova

  Може би трябва да му се признае на автора, че подбрал доста добро заглавие, напълно в тон със съдържанието. Тъй като тази година имам опит с подобни четива, все пак успях да надмогна чувството си на неприязън и да дочета книгата.
  Тя не ме докосна, не ме трогна, дори не успя да ме възмути. Силно ми напомни за "Бонита Авеню", дори и леко като стил - един такъв витиеват, на фона на твърде първичните преживявания на героите и на поквареността им, която успява да изплува като мазнина над всичко останало.
  Не изпитах симпатия към никой от героите - а, може би дядо Андре беше единственият що-годе нормален човек в цялата книга. На Еви ( що за момчешко име? - постоянно се бърках, че Еви е някое от момичетата) пък съвсем не можах да му повярвам. От един момент се хванах, че чета, само за да "обръщам" страниците. Тегаво и досадно. Отивам да се изкъпя.
• 
  Naim Frewat

  A bit of a disappointment. The enchanting writing style, enchanting even in the description of human amorality, dries up early on and a less captivating story leaves me wanting a good Djian. It's also possible that I've read too many recently published Djian that this early specimen doesn't fare well against future improvements.
• 
  Laurent

  litterature_francaise
• 
  The Reading Bibliophile

  Ambiance malsaine, j'ai lu la moitié d'une traite un soir avant d'aller dormir et je n'ai pas pu reprendre la lecture, ça ne me disait plus rien.