| Title | : | Тера фантастика 2015/бр. 15 |
| Author | : | |
| Rating | : | |
| ISBN | : | - |
| Language | : | Bulgarian |
| Format Type | : | Paperback |
| Number of Pages | : | 228 |
| Publication | : | Published September 1, 2015 |
Съдържание
„Вопъл в пустинята“ - Макрия Ненов
великите
„Имам уста, за да крещя, а викът ми е плът, пишеща машина или арлекин, който не се разкая в самото лице на нощта“ - Румен Дешков
епопея на забравените
„Първите хора“ - Хауърд Фаст
„ХХIХ век“ - Жюл Верн
в света на наградите
Награди, награди... - Дилян Благов
от сандъка на майстора
„Чичо Томовата планета“ - Робърт Шекли (под псевдонима Фин О`Доневан)
„Утре е краят на света“ - Рей Бредбъри
„Ектокът“ (Глава от романа „Оглед на място") - Станислав Лем
коза ностра
„Лазар и Смърт“ - Георги Малинов
„Възпитание на е-чувства“ - Георги Малинов
„е-Убийства“ - Георги Малинов
„Ол инклузив“ - Иван Величков
„Падащи цветчета“ - Иван Величков
„Камбаните“ - Иван Величков
„Неканен гост“ - Петър Копанов
„Спомен от бъдещето“ - Петър Копанов
„Снимката“ - Кирил Влахов
„Диалог 1“ - Кирил Влахов
„Диалог 2“ - Кирил Влахов
„Диалог 3“ - Кирил Влахов
„Българската нация - нация техническа, нация кибернетическа!“ - Снежана Ташева
„Космически пирати“ - Снежана Ташева
„Мъжът - начин на употреба“ - Снежана Ташева
„Раздвоена личност“ - Снежана Ташева
„Пастърма“ (почти по Радичков) - Едуард Батов
„Шанткли“ - Доминик Локен
фантастология
„Фантастиката е литература“ - Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
„Марксизмът и фантастиката“ - Чайна Миевил
гласовете ви чувам
„Цялата научна фантастика е политическа“ - интервю с Ким Стенли Робинсън
„Смъртта - чуждо тяло“ - интервю със Станислав Лем
стругариум
„Хроники на XXII век“ - Михаил Шавшин
фендъм
„Приятeлите“ след половин век“ - Интервю на Александър Карапанчев с Христо Гешанов
Първият Тракон - Макрия Ненов
Тера фантастика 2015/бр. 15 Reviews
-
Много солиден брой. Ето какво най ме впечатли:
~ Обзорът на Румен Дешков върху цялостното творчество на Харлан Елисън си остава все толкова зашеметителен, пращящ от енергия и разтягащ границите на езика ни, колкото си го спомням от списание Starlighter. Както беше казала Тони на една Таласъмия: „Че какво да го чета Елисън? Той Румен го разказа целия...“ :D
Интересно е обаче, че сега съзирам някаква повтаряемост в темите на Елисън (или поне във фокуса на Румен). Болка, самота, бунт срещу фалша и бездушието... какво пропускам?
(Не че Стърджън няма същите залитания... Като свърша и тринайсетия том от разказите му, ще препрочета отзивите си и ще видя какво се повтаря пък там.)
~ „Първите хора“ на Хауърд Фаст (който може да се прочете в оригинал
тук) идейно напомня на „Упорството на възприятието“ от Джон Варли (публикуван в алманаха „
ФантАstika 2009“) – само че го предхожда с около 20 години – и много от историите за гещалт съзнанията на Теодор Стърджън (например „Повече от човешки“ или
The Cosmic Rape). При всяко положение е един от ония текстове, които са ми много нужни – заради мисли като тези:
https://www.goodreads.com/quotes/7369844
~ Жоро Малинов се излага... :(((
~ За сметка на това Иван Величков заплашва да се превърне в още един любим автор. :D
„Ол инклузив“ ме разби от (черен) хохот, да видим сега другите.
... Да, и „Камбаните“ е супер интересен, с тази рекурсивност. Две странички, които се завъртат в безконечен вихър...
~ „Мъжът – начин на употреба“ все още ми извиква широоооока усмивка... но сега се загледах във финала и се зачудих: дали феминист(к)ите ще ни бият?
А, Снеж?
~ От „Шанктлито“ на Доминик ми се истружиха слъзодомите...
~ В „Марксизмът и фантастиката“ от Чайна Миевил четем:Формалният „реализъм“ е също толкова непълен и идеологически натоварен, колкото и самата „реалност“. И преди съм излагал позицията си, че уж „реалистичният“ роман за скандалите в семейство от средната класа, херметично изолирано от общата панорама на социалните конфликти, е дори по-ескейпичен от, да кажем, „Горгони и плъхове“ на Мери Джентъл (фентъзи, което обаче включва обсъждане на проблеми като расизма, трудовите конфликти, сексуалността и др.) или сюрреалистичния роман колаж на Макс Ернст „Седмица на доброто“ (1934), заплашително преобръщащ с главата надолу образа на привичната буржоазна реалност. Книгите могат да се преструват, че разказват за „реалния свят“, но това не означава, че подобно изобразяване на света ще се отличава с особена честност и дълбочина.
Мисля, че трябва по-често да чета Чайна Миевил. :)
~ Понеже на мен няма да ми повярвате – нека ви го каже Ким Стенли Робинсън:В.: Вие често пишете за колонизирането на Слънчевата система. Според вас това ли е логичната крачка за човечеството? Единственият способ да оцелеем е да заселим близките планети и астероидите?
О.: Не, определено не. Земята е единствената планета, която винаги ще бъде важна за нас. Ние трябва да оцелеем тук. Ако не запазим Земята, останалата Слънчева система със сигурност ще остане празна.
P.S. Ако искате да си купите броя, ще ви свържа с Макрия Ненов – негов (и мой :) духовен татко. -
Интересна селекция от разкази (обичайно силен Георги Малинов, Иван Величков, загатващ потенциал на сериозен разказвач, традиционно сатиричен Робърт Шекли, традиционно лиричен Рей Бредбъри...), интервюта и статии (представянето на Харлан Елисън от Румен Дешков, както вече е отбелязано и в други ревюта, е доста читаво, но "марксистките" разсъждения на Чайна Миевил въобще не ги "хванах"...)
И този безумно дребен шрифт, бе-зум-но-дре-бен... избодох си очите :) -
Добър брой. Харесах най-много статията на Дешков за Елисън, всичките разкази на Иван Величков, както и разказа на Жоро Малинов "е-Убийства".
-
Каква статия за Харлан Елисън само. Ей така ако можех и аз да пиша...
Интересни разкази, "Ол инклузив" на Иван Величков е страшно попадение - пазете се от насочени към вас екселски таблици!
