Забравени сказания by Любомир Николов-Нарви

Забравени сказания Reviews

• 
  Kalin

  От всичко, което съм чел на Любомир Николов, това без съмнение е книгата, в която е излял най-много от сърцето си.
  
  Впечатления в хронологичен ред:
  
  ~ Силно започват тези сказания:
  
  
  http://choveshkata.net/forum/viewtopi...
  
  Имам чувството, че Любомир Николов именно в тях е вложил най-много от ума и сърцето си; и са писани без припиране, толкова, колкото им е трябвало да се уплътнят.
  
  Да чуем нататък...
  
  ~ Хахаха... сказанието за Малграно и Лъчезарната е един от най-симпатичните случаи на
  retcon, който съм виждал. Даже не знам дали е „обяснение със задна дата“, или просто чист гений. Какво в крайна сметка очаквате да се роди от съюза на джудже (пардон, джуджар) и човешка девойка? ;)
  
  ~ „Пазителят на светлината“ ме трогна по начин, по който не успя никоя от по-големите, по-тънещи в гибел трагедии. Защото не е ли в крайна сметка по-тежка съдба да продължаваш да живееш, лишен от едничкото, за което копнееш? Героичното дело много често е еднократно; аз все повече се възхищавам на онези, които остават да крачат през буря подир буря... и да хвърлят светлина на търсещите я.
  
  ~ „Черният вестоносец“ запълва друга несправедливост (или просто сляпо петно) в оригиналния епос на Толкин: мястото на (чернокожите) харадци в историята на Средната земя. Уви, и екранизацията на П. Дж. не се осмели да „кривне“, да осъвремени първообраза... :(
  
  ~ „Ямата“ беше оня заключителен щрих, който ме убеди, че 4 звездички: I really liked it. И по някакъв неочакван начин ме натъжи страхотно... какво друго би могло да се случи, в някой друг свят, при друго стечение на събитията? Ами ако английският лейтенант беше взел немския ефрейтор за илюстратор? Ами ако двамата бяха обсъждали вза��мно творчеството си? Ами ако...?
  
  Ще оставя тая посока на мислите си и вместо това ще обърна поглед към моето време и към идващото после. Къде ли расте сега следващият Алвин Султатрин? Кои лейтенанти и ефрейтори можем да съберем на писателското поприще?
• 
  Бранимир Събев

  А това са Забравените Сказания! Чудесни истории в света на Средната Земя, развиващи се в различни епохи. Почти два века след Войната за Пръстена младият кралски писар Алвин Султатрин е повишен от кралица Келебренил в кралски легендариус. Задължението му е да тръгне на път из цялото царство и да събере всички легенди, преди те да са потънали в забрава. Пътуване, което го води от Форност през Сивите заливи, та чак до Перуникови поля край великата река Андуин.
  
  Честно да си призная, харесах Сказанията повече от Сивия Път. Легендите бяха наистина страхотни и увлекателни - и Зелени устни, и Душата на ледената дева, Глупавият трол, Сказание за Хазрин, Единственият изстрел... Ако трябва обаче да отлича една от тях, която ми е харесала най-много, това е Съкровището на мъртвия крал. Забелязал съм, че когато в сладкодумно разказаната си фентъзи приказка Нарви капне малко хорър-чернилка (превеждал е Кинг и Лъвкрафт, не забравяйте), тогава му се получава най-добре. Така беше и в книжката му с Нови приказки от цял свят, където най-много харесах хаитянската "Рибарят и Барон Самеди", така е и тук. Малко неща могат да се сравнят с изтръпването, което ще получат тримата хобити, открили съкровището под хълма, когато истинският му собственик се надигне и им зашепне:
  
  Тук, под каменния свод,
  слепи, мъртви, без живот,
  полуръст до полуръст
  ще почиват в мека пръст.
  
  Ами, очаквам с нетърпение следващата книга от Любомир Николов-Нарви, това е.
• 
  Книжни Криле

  Обичате Дж. Р. Р. Толкин, но вече сте (пре)прочели всичко негово, което е било издадено у нас? Мечтаете си за нови приключения из пределите на Средната земя? Именно там ни отвежда отново майсторското перо на един обичан български писател. Любомир Николов-Нарви, преводачът на „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“, развива вълшебната вселена на Толкин. И го прави с много талант, вдъхновение и почит към оригинала. В това ще се убедите от всяка страница на „Сивият път. Част I: Наследникът” и „Забравени сказания” (изд. „Изток-Запад”). Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
  https://knijnikrile.wordpress.com/201...
• 
  Iskren Zayryanov

  „Забравени сказания“ е много приятна и увлекателна книга. Тук действието се развива години след края на „Властелинът на пръстените“ и се върти около странстванията на Алвин, който е назначен за кралски легендариум и обикаля Средната Земя за да събира легенди и предания, които не са включени в хрониките от сериозните историографи. Това са истории, които са се случили през различните епохи и с различни раси. Честно, нямам идея до колко разказаното от Любо се връзва с хронологията и историята на Толкин от „Силмарилион“ или „Недовършени предания“, просто защото не съм ги чел последните. Мога просто да споделя, че написаното от Николов носи атмосферата, емоцията и чара на света на Толкин и за мен беше едно приятно и магично завръщане в света на Средната Земя.
• 
  Ана Хелс

  За всички, които не са отегчени от целия култ към словото Толкиново; дето си умират да пеят елфически песни покрай лагерния огън, и гледат с пълнокръвно обожание към вся��о остроухо същество, Нарви е създал един приказен-книжен подарък, отварящ още веднъж вратите към леляната реалност на Средната земя. Е, да, не са главните порти, а по-скоро някоя и друга странична врата, през която обаче смело надникваме в бъдещето или миналото на великия момент със супер важното пътешествие на малкото златно пръстенче, и се срещаме – по моему – с доста по-вълнуващи герои, къде познати, къде напълно нови, изскочили от толкова древни легенди, че чак помитащи от могъща епичност и достатъчна за цяла една епоха важност. Вярвате или не, това не е някакъв съмнителен фен-фик на някой алчен наследник на фамилия Толкин – въпреки, или може би заради, българския си произход, за мен Нарви е истинския носител на духа на одарения със странно велико въображение географ, по който скърбят милиони фенове по света. И бързичко ще разберете защо.
  
  Забравените сказания са всъщност роман от разкази, приказни етюди и легенди, разказани от джуджета, елфски кралици, хобити, случайни минувачи – въобще всички, носещи в сърцата си чуждите спомени на своите славни предци, и имащи нещастието да живеят в повече от интересни времена. Някои са по-скоро хумористични, други – леко зловещи, но до едно чистокръвно легендарни, и достойни за наизустяване от всеки поклонник на Толкиновата мъдрост. Смелост, гордост, страх, жертвоготовност, отчаяние и неугасваща надежда – героите на Нарви не се колебаят да се потопят в спектър от емоции, и да живеят и умрат за смислените неща и по-висшето благо. Без излишни жестокости, чревца по пода и близък план на кръв по детски ръце, все пак усещаме и ужаса, и смъртта, и безкрая в онези земи, които може би някога били са наши.
  
  Фентъзийно упояващо, по детски успокояващо завръщане в Средната земя, където уж всичко ви е толкова познато, но можете да се изненадате лесно от забравените истории на собствения ни свят, които ни изглеждат често толкова абсурдно реалистични, че чак усещаме достоверното им покритие от тонове пръст и камъни под краката си, в напразен опит на природата да ни убеди, че сме имали само днес и вчера, но не и някога, когато всичко е било повече от възможно. За деца, за възрастни, за мечтатели, нещотърсачи и сънуващи – понякога приказката може да е спомен, заслужаващ си споделянето.
• 
  Martin Doychinov

  "Забравени сказания" е безплатно приложение към първа част на "Сивият път" - издаден преди пет години в прекрасен футляр, като все още може да се намери лесно и за жълти стотинки (19 лева за две книги във футляр - едната с твърди корици, си е далавера отвсякъде, според мен). Под приложение тук разбирайте пълноразмерна самостоятелна книга!
  Класическото фентъзи не ми е литерат��рно-ерогенна зона, и не чета особено често произведения в този стил, но Любомир Николов заслужава внимание с невероятния си стил. Тук той твори в света на много любимия му Толкин, на който е и превел по-голямата част от произведенията.
  Действието се развива около два века след войната за Пръстена, а основният персонаж е всъщност младеж, натоварен от кралица с мисията да обикаля и записва легенди и предания. Много интересна структура - записваните от Алвин Султатрин легенди, на практика са основната част, а кратките свързващи ги части, в които той пътува из Средната Земя, са по-скоро лепилото, с което са свързани разказите. Личи си прекрасното познаване и голямата обич към този свят, която Нарви изпитва към Толкин и най-популярните му произведения.
  Много класен сборник - разкритите легенди запълват някои бели петна, щедро оставени от английския доайен на фентъзито, и със сигурност обогатяват създадения от него свят. Заслужават да бъдат преведени и издадени на по-големи пазари от нашия!
  Завършващото произведение се развива през 1916-а в настъплението при р. Сома, където Толкин се среща в снарядна яма с един немски писател и художник. Доста интересно, и на практика е било възможно!
  Не на последно място - книгата е оформена превъзходно, макар и с някои коректорски грешчици. Илюстрациите са перфектни като качество и са в стил, който най-много подхожда на самото произведение. Нормално за Петър Станимиров.
  Бих искал да прочета още, но съм скептичен, а това е и последното отпечатано от Нарви. Пет години минаха от тогава, и силно се надявам скоро да има нещо ново от него!
• 
  Philip Nikolov

  Да си роден в България не е голям късмет. Общият стандарт на живот е доста нисък, корупцията е проникнала до всяко звено на властта, пенсиите са ниски, тези неща всеки ги знае. Но като магически драгоценни камъни, като елегонд и галаданор сред черните сажди на въглищна мина проблясват някои щастливи случайности, с които само ние можем да се похвалим. Киселото мляко, Созопол и... Любомир Николов. Не, не съм безпристрастен, открил съм го и съм му почитател още от възраст, когато наборите ми играеха народна топка, а аз вместо това имах за хоби да разглеждам семейната огромна библиотека и да чета заглавията по гръбчетата на книгите. Без да вадя книги оттам, само ги разглеждах, защото мислех, че четенето е за големи хора, а аз съм твърде малък за това. И макар бегло да помня ежедневието си от тези далечни години, ясно като вчера си спомням как сред стотиците книги по рафтовете, една привлече вниманието ми дотолкова, че да се престраша да я извадя и разлистя и това бе "Замъкът на таласъмите", незнайно как намерила място сред Толстой, Хемингуей и Балзак. Невзрачна тънка книжка, сякаш ме зовеше, а думичката "игра", застанала до "книга" явно обезателно ме спечели и това бе първият ми контакт с фентъзито, отприщил близо петнадесетгодишен маратон, в който бях сляп за други жанрове в литературата. И съм сигурен, че Колин Уолъмбъри не само на мен е повлиял по този начин. Носи се мълва, че в България е едно от най-верните, запалени и върли фен-общества на Толкин, което предимно се дължи на преводачът на "Властелинът на пръстените".
  Защото да четеш Толкин и да четеш Любомир Николов е горе-долу едно и също нещо. Изказът, стилът, този автентичен разказвачески ритъм, който още със заглавните изречения приятелски те хваща за ръка и те повежда през вълнуващи приключения... И само другари по четмо могат да си спомнят онова печално чувство на безсилна болка, когато прочетеш финалните редове на "Властелинът" и осъзнаеш, че никога повече не ще изпиташ това епично преживяване за първи път. Но тук е Нарви, единственият достоен бард, който може да ни върне в Средната земя и съм безкрайно щастлив и благодарен, че го има.
  "Плесен, каза си той. Прах и тлен. Колко пъти съм виждал древни свитъци, унищожени от Времето? Нима подир векове това ще се случи и с моите ръкописи? Нима ще изчезнат безследно прекрасните легенди, които събрах с толкоз желание? И ако стане тъй - ще се намери ли кой да ги съживи отново?"
  Не знам след нас какво ще се чете, но знам, че не толкова отдавна, в онези удивителни, не особено прекрасни времена на "Преход" в милата страна на истинското кисело мляко, едно цяло поколение деца израсна сред приключения с меч и магия, сред битки безброй, мегаигри и фентъзи фактори, търсейки светещ мъх с Дик Ченси, обединявайки народите на Долината на Дъгата или бягайки от орки заедно с Фродо и Сам. Може би от обикновена носталгия, но се радвам, че "Забравени сказания" поне за малко ме върна в онези дни.
• 
  Петър Атанасов

  Тук големите събития вече са минало, част от колективната памет на народите, а не предстоят тепърва. Разказаните от персонажите истории не целят да засенчат одите за Задругата на пръстена, а просто да допълнят и обогатят Средната земя. Самите герои от „Властелина на пръстените“ се споменават само спорадично, единствено Гандалф има малко по-сериозна поява в един от разказите. Това за пореден път показва уважението на Любомир Николов към Джон Р. Р. Толкин и вниманието, с което твори в тази вселена. Няма как някой фен на Толкин да бъде разочарован от нещо прочетено в „Забравени сказания“, а и Николов не претендира да е създал нещо ключово и незаменимо за вече готовата вселена – той просто ви кани да помечтаете за нея заедно с него. И в това има много чар и позитивни емоции, макар и не много дълготрайни.
  
  Цялото ревю на
  http://scifi.bg/?p=43757
• 
  Veselin Benev

  Уникална, страхотна книга, сравняваща се с творбите на Толкин, дори смея да твърдя, задминаваща ги!
  Благодарен съм за това, че ме привлече по-близо до Толкиновата Средна земя, отколкото бях преди, след като съм гледал филмираните трилогии за Властелина на пръстените и Хобит.