| Title | : | The Inner Side of the Wind, or The Novel of Hero and Leander |
| Author | : | |
| Rating | : | |
| ISBN | : | 0679420851 |
| ISBN-10 | : | 9780679420859 |
| Language | : | English |
| Format Type | : | Hardcover |
| Number of Pages | : | 188 |
| Publication | : | First published January 1, 1991 |
The Inner Side of the Wind, or The Novel of Hero and Leander Reviews
-
There are two sides of a coin… Street has two sides as well… And as it turns out the wind also has two sides – the inner one and the outer one…
The inner side of the wind is the one that remains dry when the wind blows through the rain.
However sad it may seem but we always stay on the outer side of the wind…
Mythological Hero and Leander lived on the opposite sides of the strait and their love was tragic… Myths tend to be repeated… But now Hero and Leander live on the opposite sides of time…He was half of something. A strong, beautiful, talented half of something that was, perhaps, even stronger, greater and more beautiful than he. He was, then, the magical half of something magnificent and unfathomable. She was a complete whole. A small, disoriented, not very strong or harmonious whole, but a whole all the same.
Love has two sides too – a male side and a female side. -
Ovo je definitivno jedan od najneobičnijih romana s kojim ćete se susresti. Vrhunsko delo srpskog postmodernizma. „Unutrašnja strana vetra“ u svojoj osnovi sadrži antičku legendu o ljubavi i smrti Here i Leandra. Kod Pavića je legenda obrađena malo drugačije — Leandar živi na prelazu između 17. i 18. veka, a Hera u 20. veku. Pred nama je ljubavni roman, iako su dvoje ljubavnika razvojeni u vremenu. Potpuno ostvarenje njihove ljubavi, metafizičko ostvarenje erosa, nebesko venčanje jeste tek u njihovoj smrti, odnosno u njihovoj večnosti.
Ovaj roman se može posmatrati i kao androgini roman, gde bi Hera i Leander predstavljali metafore za animu i animusa, odnosno mogu predstavljati jedan lik u dva principa — muškom i ženskom.
Pre svega toga je roman o našoj unutrašnjoj strani, našoj duši.
Zanimljivo je i to što se knjiga može čitati proizvoljno. Sasvim je svejedno hoćete li prvo pročitati priču o Heri ili priču o Leandru, svakako ćete dospeti do suštine, jer se priče slivaju u jednu celinu. -
„Slušaj druže Paviću, sve je to lepo i divno i bajno, magično gotovo, prosto ti se cele rečenice urežu u sećanje, i vrcavi detalji i svesve, ali gde je ovde koherentnost? Gde se dene celovitost? Ima li ovo ikakvu poentu?“
I mora li je uopšte imati?
3+ -
Very unusual short novel even compared to other Pavic works.
The book is two sided and has no beginning or end, but can be read from either side.
A 97 page novella tells the story of Leander, a semi-literate master builder Serbian monk living in the 18th century at the confluence of conflict between two foreign powers in all senses of the word - the Muslim Ottomans and the Catholic Austrians over the body of Orthodox Serbia
On the other side, a 77 page novella tells the story of Hero a Serbian student in the 1920's and 30's who studies chemistry and teaches French.
Very beautifully written, full of fantastic elements and quite weird occasionally - Hero is hired to teach French to a boy and his imaginary sister, Leander builds churches in 3 days, with lots of musings on life, death, time, eternity it may be the right place to start reading Pavic since of all his novels this one is probably the most accesible in a way, though mysterious in another.
Mesmerizing stuff... -
За внешне красивыми рассуждениями о жизни и смерти, времени, проистекающей из смерти, ибо бессмертным время не нужно, скрываются какие-то сюрреалистические, подсознательные, психоделические страхи и ужасы, какие-то дурные образы как-то вскрикивающая на третий день отсеченная голова. С времен Иоанна Крестителя отрубление головы у любых нормальных людей вызывает ужас и тошнотворное чувство. Мне не нравятся книги, в которых смакуется смерть и ее мрачные формы, не просто смерть, а самоубийство - смерть, совершенная над самим собой, казнь самого себя. Вообще в книге полным полно противных физиологических подробностей в виде плевков в рот, отрубления уха, кровосмесительная любовь и прочие мерзости. Эта книга – дурной сюрреалистический сон, с кажущейся красивой идеей о времени, обязанном своим происхождением смерти. Нет, время проистекает от конечности, наличии конца. И каждый волен сам определять, что основа времени – смерть, как конечность жизни, или конечность более обыденных вещей, таких как дня и ночи, зимы и лета, работы и отдыха, детства и юности и так далее является первопричиной времени. Роман имеет красивую форму песочных часов – две истории, разделенные во времени, встречаются посередине. Думается, поэтому за уши притянута концепция времени, а все эти страшные образы проистекают из головы писателя.
-
захотелось написать несколько абзацев об этой книге. будет немножко спойлеров (предупрежу заранее), но тут такая притчевая новелла, что спойлеры вне контекста не сработают. я вообще из тех странных людей, которые читают чужие отзывы только после прочтения самой книги, чтобы посторонние мысли не мешались с собственными, потому и спойлеров в ревью не боюсь. но вы так не делайте и читайте мой отзыв прямо сейчас.
сначала гадости. внутренняя сторона ветра местами неприятно отдает Коэльо. читал его очень давно, в свои ~18, но воспоминания с поправкой на возраст плюс-минус такие: избыточное разжевывание самых понятных вещей и полное игнорирование чуть более сложных. вот и Павич тоже пускается в совершенно дурацкие псевдомудрости, в которых, имхо, нет никакой глубины. он страшно топчется на месте и иногда сильно переусердствует с разъяснениями очевидного. это минус, мне такое избыточное философствование не нужно, оно меня раздражает.
теперь приятности. вообще ВЕСЬ текст безумно поэтичный и образный. читать его было сплошным удовольствием. не знаю никого, кто пишет так же. похожие чувства я ощущаю когда вдоволь насмотрюсь на сюрреалистические полотна. всю первую часть книги перед глазами стоял, например, Джорджо де Кирико: дерзко устремленные в опасное небо объекты, отбрасывающие жесткие, контрастные тени иф ю ноу вот ай мин. завораживает, восхищает, ошеломляет. это огромный плюс. прям очень жирный плюс, мне так страшно нравится, что я готов простить некую внутреннюю пустоту только благодаря этой внешней оболочке. да почти что угодно готов простить, если там будет текст в духе "так, набрав полный рот ночи, он поселился в большом доме", “…отцовские руки, по которым, как волны, подгоняемые ветром, текли морщины и она умела молчать в мажоре и в миноре" или "кости изнутри наполнены такой стужей, будто он всю жизнь носил в себе страшную зиму". очень мой контент.
наверн, надо рассказать немного и о самой книге. пора бы уже) Павич любит литературные игры, эксперименты с текстом и с его рассказчиками: то кроссвордом роман напишет, то словарем. эта книга тоже с особенностями. во-первых, это интерпретация античного мифа о Геро и Леандре (в оригинале парнишка еженощно плавал к своей даме на потусить через Дарданеллы, ориентируясь на свет зажигаемого ею маяка; однажды маяк не засветил, мальчонка приплыл мертвым и дама закономерно загоревала и утопилась). во-вторых, состоит из двух частей, которые можно читать в любом порядке: три главы с историей Геро, три с историей Леандра.
>>> ща пойдут спойлеры.
часть с Леандром, который в этой версии – блаженный строитель церквей из 16 века, поначалу мне заходила проблемно. не очень нравится монашья тематика, но это тоже личное. очень сильно порезала глаза неточность во второй главе: там упоминается какой-то ветер между ушами, хотя Леандр лишился одного уха еще в первой. также сначала разозлился на упоминание револьвера в 16 веке, но потом нагуглил, что револьверы с барабанами появились еще в 15-ом, а первое огнестрельное оружие ваще в 12-ом. пришлось посыпать голову пеплом: это уже мое невежество, а Павич в порядочке. в остальном история про башенное соревнование гг с пафосным архитектором и финал со слепнущим турецким дедом, вычищающим саблей глаза из иконы – вышак.
история Геро, которая в этой версии – репетитор французского и студентка-химик из начала 20-го века, заходила чуть приятнее, да и написана она изобретательнее. самое паршивое было в куске с рассказом про полковника Петровича или как его там: про окно души и золотое сечение вечности и времени. дичь ебучая. других слов просто не могу подобрать, пардоньте. или это с переводом глина или Павич не выкупил что такое золотое сечение, в чем я очень сильно сомневаюсь. ну, или это я не понял как именно золотое сечение может быть одной точкой, объясните глупенькому пор фавор. в этой части было больше всего бесполезного словоблудия. зато в третьей главе фокус внезапно сместился на другого рассказчика, что очень оживило историю. плюс имеется козырнейший финальный твист про рукопись из Сарагосы Потоцкого. очень постмодерновый финт, люблю такие.
>>> здесь спойлеры закончились.
отчетливо ощущаю в книге настойчивое желание автора раздать про дуализм вселенной, она прям транслирует в тебя это олдскульное видение мира про то, что внутри каждого человека есть мужское и женское начало, они пытаются как-то уживаться и от этого и случается всякая экзистенциальная бидося, но оно какое-то зыбкое �� не складывается у меня в целостную картину. ну, и я не сильно понял как именно Леандр стремился к Геро через время и пространство, что там в этой истории олицетворяет свет маяка, да и что было самим м��яком тоже не понятно. но то такое, этих мистиков фиг разберешь. да и неблагодарное это дело: препарировать аналитическим скальпелем чувственный и лиричный контент. зато осознал, что выражение “время утекает” – это про клепсидру.
подытожу универсальной фразой из глобальной сети интернет: нихуя не понятно, но очень интересно. -
Like a lot of similar novels (which, I think, a lot of people would be eager to call "magical realist"), this reads as an exercise in invention and strangeness at the sentence/paragraph level, where a sequence of very strange things are strung together without ever being developed. I really liked the premise, but the absence of decent storytelling and emotional gravity haunts every page. I used to really enjoy this kind of stuff but mostly it just felt tiresome.
-
Из архивите - рецензия за в. "Гласове".
Еднорог
"Вътрешната страна на вятъра", Милорад Павич, прев. Жела Георгиева, "Колибри", 2007 г.
"Дори децата и селските жени знаят, че еднорогът е добра поличба. Но това същество не спада към домашните животни, невинаги е лесно да го откриеш, не подлежи на класификация. Не е като коня или бика, вълка или елена. При това положение дори може да се намираме пред еднорог и да не знаем със сигурност такъв ли е, или не." Хорхе Луис Борхес, "Нови разследвания"
Прозата на Милорад Павич е еднозначно еднорог: понякога от онези възвишено нематериалните на Рилке, понякога прашно изящен в ъгъла на старинен гоблен, понякога крещящо конкретен в центъра на креватна живопис, но така или иначе неспадащ към питомните жанрове.
"Вътрешната страна на вятъра" – както всеки друг Павич от виртуозния "Хазарски речник" и парливата "Последна любов в Цариград" до кухото им ехо "Стъкленият охлюв" – хвърля в необикновеност. Като в сказанията или пословиците, където всичко е епично и на вид недвусмислено, но явно многозначително. Героите и тук са устроени по изключителен начин и са способни при изключителни обстоятелства да изнесат изключителните реплики, които слага в устите им авторът ("fabula rasa" е онова, което Павичовите действащи лица търсят по неговите думи, "незаета фабула", където жадуват да се настанят).
Разказът е нов, но неизбежно звучи познато: ясна история за живота, смъртта, любовта и времето; спонтанна парадоксалност; речник на ерудит, влюбен в езика (изразително предаден от преводачката Жела Георгиева). Всичко това – при обичайната обърната логика: "...ако вие самите не сте суеверни и не се страхувате, когато черна котка ви пресече пътя, никога не може да сте сигурни дали не е суеверна черната котка..." или "...онова, което вие сте смятали за петно тук, от дясната страна, всъщност беше единственото чисто място на роклята..."
Отново, както всеки друг роман на Павич, "Вътрешната страна" дори формално е несъвсем роман: има две независими начала откъм двете си предни корици (задна няма), както и краища, които се срещат по средата на томчето, където житейските линии на двамата главни герои най-сетне се снаждат чрез размяна на смъртите им.
Херо и Леандър в гръцката митология са жрица на Афродита и нейният любим, които изживяват едно любовно лято, преди да загинат трагично: той преплува Дарданелите всяка нощ, за да я посети, воден от светлината на кулата й, и когато един ден светлината непредвидено угасва, той се удавя, а тя се хвърля от кулата. У Павич Херо е родената през 1910 г. белградска студентка по химия Херонея Букур ("...носеше много дълга коса и се обуваше с нея вместо с обувалка. Живееше на най-оживеното място в Белград, над кръчмата "Златното буренце" и хладилникът й беше пълнен с любовни романи и грим..."), която дава уроци по френски, дописва книгите, които превежда, и смята, че е обречена да умре както всички в своя род – от взрив в дв��найсет и пет. В другата половина на книгата Леандър е прякорът на младеж от ХVІІ век, Радача Чихорич, строител, музикант и духовник, който строи църкви и бяга от турците, защото знае, че красив врат като неговия "привлича женски ръце и войнишка сабя". Вятърът е образ на времето, а вътрешната му страна е онази, която остава суха, когато той духа през дъжда. Останалото е разнобагрено и многоформено, погледнато откъм лицето и откъм опакото и изобщо – като сън, в който нещо дръпнато тук се разплита другаде и всички дреболии на битието са взаимно обусловени и съвсем неслучайни. Книгата е за читатели, чиито очи не се изморяват от пищност и витиеватост и за които кодът Павич носи ако не друга, поне емоционална информация. За почитатели на всичко чудновато, което никне в пролуките на съществуващото и познатото. -
Δύο ανεξάρτητες ιστορίες , της Ηρώς και του Λέανδρου, μπορείτε να ξεκινήσετε από όποια θέλετε χωρίς να επηρεαστεί η ανάγνωση. Ασυνήθιστο περιεχόμενο, ιδιαίτερη γραφή με μεγάλες δόσεις σουρεαλισμού αλλά και πολλά χωρία με βαθύτερα νοήματα. Δυστυχώς με κούρασε σε κάποια σημεία ( εξ'ου και το 4) αλλά είμαι σίγουρη ότι εάν το ξαναδιαβάσω κάποια άλλη στιγμή θα έχει να μου δώσει επιπλέον πράγματα ( τα οποία δεν έπιασα με την πρώτη 😜) .
-
It was hard to tell sometimes if this was amazing or just really ridiculous but either way I am consumed with the desire to read everything else he has ever written.
-
Наистина трябва да се прочете поне един път и половина... много се губех особено в частта за Леандър. Частта за Херо ми беше интересна. 12:05ч. никога няма да същият.
Доста го мислих, има толкова математическа символика с осмицата и четворката и преплитането на смъртите им. Гениален е Павич! -
A complete surprise: magical, philosophical, deep, beautiful.
For instance, do you know the difference between the heart and the soul? When we cast our inner eye on our heart, we see it as it is at that very moment. When we look into our soul, we see it as it was many thousands of years ago, not as it is now, because that’s how long it takes for our gaze to reach the soul and observe it; in other words, that’s how much time it takes for the light of the soul to reach our inner eye and shine upon it.
You may not agree with the the metaphysics Hero and Leander expound, but their philosophy inspires further thought.
The book is short, but that is no indication of how much insight Pavić offers. Insights aside, his isn't a dry exposition: the metaphors are fresh (he realized that all his life he had carried inside him a terrible winter, the way a mirror carries its silence with it everywhere); the ideas are admirably and memorably off-kilter (she carried the day in one eye and the night in the other); the plot is accidental to character development, in the best tradition of magical realism. The historical dates and details ground the book in way you wouldn't expect.
Stylistically, Pavić resembles a condensed, more adventurous
Felisberto Hernández in terms of magic, and a less wordy
Bruno Schulz in terms of vivid metaphor.
An acquired taste. Highly recommended to all those who enjoy magical realism, as well as, to any eclectic readers: if nothing else, the two-sided format is worth experiencing. -
Milorad Pavic was a very good writer who was very popular in certain circles in the '80s and has been forgotten since. You'll notice how I say he was a “very good writer.” This is deliberate wording. He is good at crafting sentences, and characters, and scenes. He is not a very good novelist. The “experimental” form seems so tangential and half-thought out that I wouldn't have called it experimental if I hadn't been told that this was an experimental novel and I should be impressed with this man with an exotic name and his experimental sensibilities. But I still want to read more Pavic. Each scene kept me hooked, even if the “novel” itself didn't cohere.
-
It is Pavic, it has to be good.
-
Агуу хайрын тухай гэж хүмүүс бичсэн байсан л даа. Гэхдээ би тэр хэсгийг орхигдуулчихсан уу яасан lol
Милорад Павич "Салхины дотоод тал" (орч. Д.Оюунчимэг) номын таалагдсан хэсгүүдээс иш татвал:
"Орхиж байгаа бүхнээ шатаан, аргагүйн эрхэнд зугтана гэдэг бол ухаангүй явдал. Дайсанг яаж ч хичээгээд бүгдийг хоослон цөлбөж, устгаж чадахгүй болгохын тулд бид ямар нэгэн юм хийх хэрэгтэй. Хүйтэн жавар загаснаас усыг нь шүүн юүлдэг шиг тэд газраас бүхнийг шахан гаргаж хүч хүрэхгүй. Эсрэгээр, бид хичнээн их зүйл үлдээвээл тэд э��дэлж нураахын тулд илүү удаан саатаж, бидэнд бидний дараа ямар нэгэн юм үлдэнэ гэсэн найдлага багаахан ч гэсэн нэмэгдэнэ. Тиймээс эвдэлж нураахыг урьтал болгохын хэрэггүй, оронд нь барьж босгох хэрэгтэй, гэхдээ яг одоо үүнийг эхлэхгүй бол ойротно".
.."загасны тор сүлжихийг зааж өгөв.
- Энэ зангилаа, сүлжээсийг хар даа, хөврөх амыг нь дээс өөрөө битүүлж аваад явчихаж байна. Яаж ч татсан задрахгүй, учир нь өөрөө өөртөө л бүх хүчээ гаргаж байгаа болохоор хэрээс хэтэрсэн юм болохгүй гэсэн үг. Хүмүүстэй харьцах ч гэсэн үүнтэй адил. Тэдний зам яг ийм зангилаасаар холбогдож, өөр хоорондоо хэтэрхий ойртож ч болохгүй, сугаран зугатаж ч болохгүй тийм харьцааг хадгалж, хэдий загасаар дүүрсэн торыг татаж гаргахад бүхий л зангилаа задрах шахаж байвч ачир дээрээ тодорхой хэмжээнд хүртлээ л сунаж татагдаж чаддагтай адил хүн болгон хүссэн зүйлээ биш, хийх ёстой зүйлээ л хийцгээдэг юм шүү дээ".
"Хүн болгон хэн нэгний хүүхэд гэдэг нь тодорхой биш шүү дээ, гэхдээ хэний ч юм үхэл гэдэг нь бас зайлшгүй. Тэгэхээр чамд хэн нэгний амьдрал орогноэ, чамаас тэр хүний үхэл зайлан одно гэсэн үг. Энэ нь харь хүмүүсээс өвлөн авсан үхэл, амьдрал чиний дотор хоёр дахь эцэг эх мэт хуримлан сууж байгаа хэрэг юм. Товчоор хэлбэл үхлийн мөч ирэхэд хүн өөрийнхөө үхлээр үхэх үү, бусдын үхлээр үхэх үү гэдгийг хэн ч хэлж мэдэх аргагүй".. (Буддын ухааны үйлийн үрийг санагдуулам) -
E' probabilmente il libro più assurdo che abbia mai letto. Non si capisce nulla di ciò che scrive l'autore, forse per il fatto che tante frasi sono modi di dire della cultura serba che non hanno il corrispondente in italiano e forse per lo stile "poetico" della scrittura di Pavic, che fa largo uso di similitudini e altre figure retoriche che fanno perdere il contatto con la realtà.
Non ho compreso affatto l'analogia con il mito di Hero e Leandro e da quel minimo di trama che emerge dalla narrazione, non so come possa esistere tale analogia. -
"On se sećao kako je tih prašnjavih dana tokom marša jednog predvečerja video prizor za koji nije odmah bio načisto šta znači. Sa svog mesta u sedlu opazio je najpre samo psa koji mu je presekao put. Potom je razumeo: pas je pokušavao da uhvati svica. A zatim ih više nije video. Čak se pitao: je li ih još kogod u koloni opazio sem njega i zaključio: i ja jurim svica. Samo je on već u meni, a ja ga još jurim. Nije, dakle, dovoljno progutati. Mora se i dalje osvajati svetlost i kada je progutaš..."
-
This was probably the third or fourth time I read this, and the first in 10 to 15 years. The text delighted me as much as I remembered, with passages like these:
"He returned to the city in the rainy season of the year, constantly treading on snails, which cracked under his feet as though made of glass"
"The other most frequently entered item in Hero's book of dreams was a tiny little boy. The boy's father ate nothing but meat, and his mother ate nothing but lentils. Because of the father, the boy dared only taste meat; and because of the mother, only lentils; and so he came into Hero's dreams to die of hunger."
"Where I come from, when a child is born they make cheese, store it in a cold place, and when the person dies eat it for the peace of his soul. My cheese is still waiting in some cellar. I hope that you who read these lines will not eat it."
Breasts have mustaches, birds smell so bad they knock other birds from the sky, a man is only wise when urinating, and we learn of the masturbation habits of Turkish sabreurs and their horses (in two different passages). It's wonderful, and weird and incredible.
The story doesn't quite work. It's a joy to read, but the two parts don't quite work together.
The kindle edition is terrible, filled with mistakes, and hyphenation from the original text that now ends up in the middle of words in the middle of lines. The Greek letter theta is never shown correctly. Passages make no sense because of the errors. It's like it was OCRed from the original book, and then never proofread.
The kindle edition also cannot capture the novelty of the printed book, where there are two fronts, and the two stories are each progressing towards the other in the center of the book. That was expected, and pretty unavoidable, but by lacing one story in front of the other, like a normal book, the reading order is fixed as Leander's story and then Hero's -- it's a very different experience the other way around, and might fit the myth of Hero and Leander better, if you have a strong sense of Hero's fate, and can see Leander moving towards it, as the mythical Leander swam towards Hero. -
Бидний төрөх тэр мөчөөс бусад бүх хугацаа үхлийн өмчлөлийнх байдаг юм биш үү дээ..... Милорад Павич. Өөр байлаа. Юугаараа өөр байсан бэ гэхээр ихэнхдээ зохиолч ном хоёр тусдаа амьдраад байгаа мэт байдаг. Жишээлбэл би Достоевскийд дуртай гэдэг нь Достоевскийн тэр хүнд нь яг дуртай байгаа юм биш, түүнээс гардаг тэр бичвэрүүдэд, бие дан амьдарч чаддаг дүрүүдэд дуртай байгаа хэрэг. Харин энэ зохиолыг уншаад цаад зохиолчийн дотоод ертөнцөд нэвтэрч үнэн байдалд орж байгаа юм шиг санагдсан. Зохиол зохиогчийн бодол санаанаас гажихгуй, зөрчилдөхгүй. Үргэлж цуг, түүнээс холдохгуй. Энэ романдаа илэрхийлсэн бодол санаа миний үзэл өнцөгтэй их төстэй мэдрэгдсэн шүү. Агуулгын хувьд үхэл болон хайр гэх хоёр сэдвээс хазайхгүй явсаар дуусдаг бөгөөд тэр дундаа үхлийг голчлон авч үзэж бүтээгч өөрийн үнэнээ маш сонирхолтой хүүрнэх шиг боллоо. (Мэдээж түүхэн үйл явдлууд болон тухайн ард түмний итгэл үнэмшил шингэсэн ба тэр нь зохиолын гол санааг л тодруулах, товойлгох зорилготой.) Аливаа зүйлийн дотоод мөн чанарыг орхигдуулалгүй романдаа агуулж баяжуулсан нь сэтгэлийн утсыг үе үехэн чавхдах болой. Усны дотоод тал, хүн болгон, тэр ч байтугай хоёр гар хүртэл өөр өөрийн хэмнэлтэй болох талаар, хоёр нүд ч эр эм байдаг тухай гээд л .. их ажигч хүн шиг санагдсан. Тэр ажигч чанараа бүтээлээрээ дамжуулж халдаагаад байх шиг. Хүнтэй уулзахдаа 2 нүдийг, 2 гарыг нь харьцуулж хараад л, сэтгэл мэдрэмж маань хаашаа ч хамаагүй бөмбөрөх гэж байгаа ч юм шиг, эсвэл мөчрөөсөө тасран унах навч шиг л болсон гэе. Зарим зүйл дээр ойлгомжгүй юм гарч байсан гэдгийг нуугаад яахав. Сүүлд Геро Букур хоёрын хайрын түүхийг яагаад тэгж оруулсныг би жоохон гайхсан шүү. Нэг хүний талаар явж байгаад өө нээрээ хайр нэмэх ёстой байсаншд гээд нэмчихсэн ч юм шиг. Гэхдээ одоо ингээд бодсон чинь үгүй юм байна. Хувь хүн хэмээх ертөнц мөн чанартаа хэн нэгнийг хайж, хайраа түгээхийг эрмэлзэж байдаг учир тэр хэсгийг нь сүүлд оруулахаас ч биш яахав. Харин ч бараг оносон юм байна. Бүх л үйл явдал тэр чигээрээ нэг л хүнд холбогдолтой түүх, мэдрэмж, мөн чанар байхаар зохиожээ. Спойлердохгуйг хичээн их алсуур сэтгэгдлээ илэрхийллээ шүү. Гэснээс орчуулгын хувьд тааруу санагдсан. Гэхдээ яахав дээ тийм аа. Талархах хэрэгтэй.
-
I, too, am writing a creative variation on the Hero and Leander myth, which is a direct cause to my purchasing this book. I had purchased Pavic's Dictionary of the Khazars male version when it first hit the shelves back around 1987 because it was the most beautiful book production I had seen in years. I read a quarter of it, and one day it was gone from my house. (Possibly someone visiting thought the same about its production.) 'Khazars' was an interesting read, but not an enjoyable one.
I more enjoyed this book, but having finished the Hero part I felt that enjoying the book was not it. This was, like the prior text, a book to get. As I get older, I do not enjoy books that have a big neon sign finger pointing at it as something 'to get.' Possibly because many of them have no clothes, and once gotten there's nothing more to get. Of course there are exceptions, like Pynchon's 'V' and Gabriel Garcia Marquez's 'Love in the Time of Cholera,' but for the most part, nyah. A personal preference surely, but this is also preventing me from liking a number of modernistas books.
But, as said, the prose in this is straightforward, the stories at least fun. Perhaps something is lost in the translation, more my fault for not being Slavic than the author's careful word selection. Worthy read, just not memorable. -
An extraordinary novel by a remarkable writer, The Inner Side of the Wind tells two stories, one from a male perspective and one from a female perspective, both separated by two centuries of time. These stories are printed dos-à-dos, so after you have read one you must flip the book to read the other. The two stories meet in the middle, in space, time and imagination.
The two stories combine into an evolved retelling of the tale of Hero and Leander but they are much more than a magical romance, individually and combined. The adventures endured by the two lovers (and some of the things they encounter are dark and evil as well as beautiful and strange) are related in language that is extremely lyrical but also muscular, abstruse but somehow also very precise.
Pavić is an author who appeals equally to the head and the heart. His ideas are highly original. I first discovered his work twenty years ago and he has been one of my favourite authors ever since. -
I finally felt like I was ready to meet this story again. It's just as antique, fanciful, and vague as I remember it, but I feel that, being older and maybe just a tad wiser to the world, I was better able to see the beauty in the ways that the lives of Hero and Leander were able to connect on that inner side of the wind.
An old favorite. And now, I think, a new one as well. -
Probably would have liked it a lot more if most of Leander's part wasn't copied from another story by the same author. Nevertheless, got me interested, thought about the two stories for days - still thinking about them. I find myself sitting at home, just staring at something and picking at this part or that one. Great author, definitely turning into one of my favorites.
-
Страхотен, магичен разказвач.Всяко изречение освен буквалния си смисъл ти дава и множество други пътища за полет на мисълта и смислите.
-
Koliko god je puta čitao svaki put sve više i više uživam. Pavić na svom vrhuncu.
-
Oylaması güç bir roman. Yer yer sevdim fakat geneli itibariyle güzel cümlelerin yer aldığı bir dağınıklık olduğu fikrini benimsedim. Denildiği gibi, büyülü gerçekçi bir roman. İki yönlü okunabilmesi, kitabın bir önünün ve arkasının olmayışı, her iki kapağın da ön yüz olarak kullanılması hoşuma gitti, Pavic'i tanımadığım halde, bu oyunsal yaklaşımı nedeniyle kitabı merak edip okudum. Hero'nun bölümü Leandros'a göre daha çok ilgimi çekti.
Kitapta, kulağa gizemliymiş gibi gelen pek çok cümle ve fikir var (örneğin, ölümün öldükten sonra da çok uzun sürmesi, ölmeden önce başlaması vb.). Fakat, bu fikirler, işlenişlerindeki (kurgudaki) çalakalemlik sebebi ile yerli yerine oturmuyor. "So what?" diye okuduğum pek çok bölüm oldu. Edebi metinlerin çözülemez referanslar silsilesi olarak yorumlanması bana pek keyif vermiyor. Ayrıca, cinsiyetler arası tüm geçişlere rağmen, kadın ve erkek arasında bir dikatomi kurmaya çalışmış gibi görünüyor. Bu perspektiften hoşlandığım pek söylenemez. Kadın ve erkek kategorilerine özcü atıflarda bulunulmasını, kibarca ifade edersem, eski ve yersiz, biraz da dar görüşlü buluyorum. Orijinalliği nedeniyle yazarın diğer kitaplarını merak etmeme rağmen, Rüzgârın Tersi'ni sevdiğimi söyleyemem. -
Jedna od najčudnijih knjiga koje sam ikada pročitala. Sećam je se sa polica biblioteke kad sam bila mala, pročitala sam veliki deo knjiga za decu i non stop sam se vrtela među onim za odrasle. Već tada me je privukla Pavićeva Unutrašnja strana vetra, jer kao da je počinjala i sa jedne i sa druge strane i na jednoj imala ženu a na drugoj muškarca (plavo Prosvetino izdanje). Tada nisam znala da ću je skoro 20 godina kasnije pročitati i da će na mene ovakav utisak ostaviti.
Ima nekih delova ove knjige koji su me malo udavili ali uprkos tome ne mogu da joj dam manje od 5 zvezdica jer me je ideja o jednoj priči sa jedne strane knjige a drugoj sa druge u potpunosti osvojila, a da ne pričam o rečenicama koje se kroz njih provlače i stvarima koje retko kome padaju na pamet.
Osoba koja govori, razmišlja i živi u budućem vremenu
Buđenje u tuđoj duši
Posmatranje sveta kroz svoje i tuđe oči
'Mir se dobija, a rat još nijedan niko nije dobio.'
Za nekoliko godina ću je pročitati opet, samo što ću početi od Here. Možda je doživim neki sasvim drugačiji način.
Radujem se novom susretu sa Pavićem i sledećoj njegovoj knjizi koju ću pročitati. -
Omapärane raamat, juba vormi poolest. Silmapaistev fantaasia- ja kujundirikkus. Meenusid müüdid ja legendid. Teos oli umbes samas stiilis, pajatades uskumatuid lugusid tõe pähe, jälgides oma kangelasi nende erandlikul eluteel. Üleloomulik segunes tavapärasega üsna orgaaniliselt.
See raamat on nagu unenägu. Kohati sama absurdne, aga absurdne vaid tavateadvuse meelest, sest unenägudel on omad seadused, loogika ja kõnepruuk.
Hetketi mõtlesin, et see raamat on geniaalne, siis aga jälle, et natuke jampslik. Kõigest ei saanudki päris täpselt aru. Samas see polnudki selline raamat, mida olekski võimalik või vajalik ühemõtteliselt mõista ja endale selgeks teha.
Kõige rohkem meenutas romaan balkanlikku pillerkaari. Meenusid kohe näiteks Emir Kusturica filmid. Ilmselt on siin midagi rahvusele või geograafilis-ajaloolisele piirkonnale ja sellele vastavale maailmatunnetusele igiomast.
Romaani kaks osa "Leandros" ja "Hero" täiendasid teineteist, kattusid ja segunesid, kordusid sarnased motiivid. Pole vahet, millises järjekorras lugeda, otsad jooksevad ikka kokku. Raamatu sügavama tähenduse osas las võtavad aga sõna minust targemad pead...
