Черновик (Работа над ошибками, #1) by Sergei Lukyanenko

Черновик (Работа над ошибками, #1) Reviews

• 
  Христо Блажев

  “Чернова”-та на Лукяненко развежда из други светове:
  http://knigolandia.info/book-review/c...
  
  Та, “Чернова”. Каква я мислех, тя каква стана. Четейки текстът на задната корица, реших, че е класическа фантастично-трилърна история са изтриване на самоличността на героя и неговото търсене, което ще отведе я до световен заговор, я до извънземен експеримент. И първите страници си поеха точно в тази посока, с елегантното усложняване на забравянето на Кирил от всички – не се случва отведнъж, а плавно, според близостта на хората до него. И после отведнъж… БАААМ… Лукяненко ме запрати в дълбокото, в една съвсем различна фантазна реалност, сред която заблудата ми за познат сюжет погина несретна.
  
  
  http://knigolandia.info/book-review/c...
• 
  Rebecca

  The story is well written and I really like the storyline, so normally this would have gotten four stars. But the anti-gay remarks and the latent sexism really are annoying and make the book a lot less enjoyable than it could be otherwise.
• 
  Charlotte

  Lukyanenkos "Weltengänger", whatever it might be in English if it ever gets translated, is a solid piece of modern fantasy, minus a half star because the author can't seem to manage writing any decent female character. More on that later.
  
  Set in current-time Moskow, the story develops around protagonist Kyrill, who returns home one day to find a stranger living in his apartment and neighbours, friends and family forgetting all about his existence. Only one of his friends manages to reconstruct knowing him by writing himself notes about Kyrill.
  When Kyrill receives anonymous orders to come to a deserted tower near a moscow station, and finds a door that leads to a completly different world, the story starts developing...
  
  With fast paced writing (and finally a good German translation, unlike Nightwatch's) and a style ranging between a bit too sloppy and superb, Lukyanenko creates a credible setting with a protagonist, whose most moves the reader can well relate to. comedy and serious elements go well together as the secret of the different worlds are slowly revealed. It's especially the crediblity of the worlds and their system that totally drew me into the book, despite the fact there could've been a lot more plot within the worlds, more conflict and more of other characters before solving the story.
  While these are barely minor points of critique, there's one major flaw about the story, which kept annoying me:
  Lukyanenko is plain unable to write any credible female character. There's a wide range of, fortunately not too important, females in the story, but all of them are united by the fact that they are either a male's dream-one-night-stand (nymphomanic, hot, and totally set on the protagonist) or a male's nightmare (either masculine or plain ugly) - but the latter ones want sex with the protagonist, too. This is such a male thinking that it's not even sexist, it's just ridiculous. But it did spoil certain chapters of the book, like the one with Wassilissa, who I thought had a lot of potential for an awesome character.
  
  So in the end this is only 4 stars, but solid ones. Very recommended read!
• 
  Ewelina

  21.11.17 i'm knocking one star off for the casual homophobia and sexism. it's a good story and a really interesting idea, definitely worth reading. the author could just tone it down with those remarks.
• 
  Иван Величков

  Нахално ще заявя, че Лукяненко се е научил да пише. Не че не ми харесваха предишните негови книги, които съм прочел – Патрулите, трилогията за Долината и Студени играчки са звездите, но имаше една наивност в изграждането на сюжетите, ко��то малко ми разваляше удоволствието. Тук строежът на произведението е перфектен. Авторът вдига залога все повече във всяка следваща глава, води читателя за носа, постоянно го изненадва със сюжетни обрати и го държи на нокти до самия край.
  Много доволен. До толкова, че макар да я прочетох пиратската, си ги поръчах двете заедно с продължението на хартия.
  Кирил Максимов е съвсем обикновен човечец, който попада в необикновена ситуация. Приятелите му го забравят, на работата му не помнят кой е, дори кучето му не го познава. Отчаян той намира изоставена сграда в която преспива и се оказва един от избраните Функционали, свързващ алтернативни реалност. Новата му позиция идва с доста добър пакет свръхчовешки умение и много сложна междуизмерна политика. Чувството му за справедливост го замесва от към лошата страна на тази политика и ще го накара да вземе някой доста противоречиви решения и да разкрие какъв е смисъла на Функционалите и алтернативните реалности.
  Краят е доста отворен и се надявам в Белова да избухне.
  
• 
  róża

  the plot is 4/5 but all the sexist/homophobic/racist/xenophobic remarks make this book awfully bad. i was in pain. also the language sometimes is gross af (adults talking about poop :) ).
• 
  Roxy

  This book started out quite strong but the longer I was reading it the more annoyed I got with it. I didn't have a horrible time reading it or anything, but I thought it was nothing special, and there were a number of things that I had issues with.
  
  At first I was very invested and I needed to know what was going on. Unfortunately the explanation for everything was kind of generic. Obviously I kind of knew where it was going from the title, but I had hoped it would be done in a more original way. But it ended up being just a very average portal fantasy.
  
  However, my main problem was that this book was written in a tone that I can't stand. There's a certain type of adult literary fiction, and adult books in other genres meant to have a more literary writing style, where instead of feeling intelligent the tone sounds quite arrogant and judgemental to me. Those books keep making statements about certain groups of people (those can be for example people of color, queer people, certain age groups or genders, people with certain lifestyles or opinions etc.) that are anywhere from extremely oversimplified to outright insulting, for the sake of "providing commentary" or "provoking a reaction from people" or some shit like that. It's not necessarily that the reader is supposed to agree to them, but I still find it so irritating to read.
  
  Which brings me to the fact that I didn't like any of the characters. I absolutely hated the protagonist, because he was a sexist, racist and homophobic asshole, and none of the side characters were much better either. And don't even get me started on the somewhat of a romance-ish thing that happened for about ten pages there, because it was horrible.
  
  There were also some quite questionable descriptions of people of color / attitudes towards them, as well as the use of the n-slur at least two times.
  
  On top of that this was probably the most heteronormative book I have read in a long time. There were at least two super heteronormative things in every single chapter, plus a number of outright homophobic quotes. It will always blow my mind how books can be so homophobic when there's not even a single LGBT+ character in them that they could be homophobic towards (not that that would make it any better of course). It was also forcing so many gender stereotypes, and the gender binary in general. I mean, I always somewhat wonder what's wrong with straight people, but this book took that question to an entire new level for me.
• 
  Lucie P

  The amazing thing about Sergei Lukyanenko's books is that he writes sci-fi without going into the technological detail that is usually such a natural component of sci-fi novels. What I love about his novels - and it was particularly prominent in this book - is that they're so filled with what I'd call the "Russian spirit" and portray the life in the country and all its little quirks with that typical Russian cynicism.
  
  While Черновик isn't Lukyanenko's best book out of those that I've read so far, it still was an action-packed, smartly-written page turner with well-sculpted characters and an interesting plot-idea.
  The main character, Kirill Maximov literally disappears from reality, his friends and family forget all about him, his personal documents are gone - all that so that he can step into the position of a customs inspector between worlds... The ending is kind of open, which probably means that there's going to be a sequel.
• 
  Ivan Bogdanov

  Интересен нов свят, но стар сюжет познат и от "Студени играчки са звездите" и "Спектър". Как бедната малка Земя (и мощната Русия в нея, естествено) се опъват на целия Космос.
  Увлекателна е, макар че можеше да изостри още сюжета.
  Финалът не е отворен, ами е направо зейнал. Оставаш с впечатление, че тая книга е просто първа от многотомник.
  Препоръчвам я, все пак е Лукяненко, той просто не може да пише толкова зле на Букелю.
  А аз издирвам продължението "Белова".
• 
  Okoslav

  Věřila jsem, že to bude dobrý. Fakt. Ale v Nanečisto se stalo totéž, co ve druhým a hlavně třetím díle Hlídky. Lukjaněnko se vykašlal na příběh a místo toho začal „filozofovat“: o Rusku a jeho roli ve světě (velmoc, žejo), o ženách a jejich roli ve světě (hezký a blbý, nebo ošklivý a frigidní) a taky třeba o gayích (a to opakovat nebudu, musela bych si pak vymýt pusu a klávesnici mýdlem). Možná jsem přecitlivělá. A možná je Nanečisto fakt jenom blbý. Nevím.
• 
  Sandino

  Ами може си го Лукяненко и това е. Много е четивна книгата, интересна идея и дори края не е съвсем осран, което на него си му е по принцип слабост. А дано инфотвар издадат и втората част. Препоръчвам горещо и се надявам скоро някой познат да я прочете, че да обсъдим края.:)
• 
  SnezhArt

  Один мальчик попал в приключения. Но Дозоры мне нравятся больше.
• 
  Doronike

  Izdzirdēju, ka iznākusi filma pēc grāmatas motīviem un nolēmu, ka varētu arī beidzot izlasīt bestselleri, kas reiz iznāca ar lielu troksni un to pavadīja lasītāju sajūsma. Sākums bija gana labs, un vismaz līdz pusei tā lieta gāja raiti, lai gan nevar noliegt, ka autora sadzīves šovinisms ir kaitinošs. Pēc tam autoram vajadzēja beigt rādīt pasauli un sākt to izskaidrot, bet ar to jau bija grūtības. Varbūt pirms gandrīz piecpadsmit gadiem šāda veida pilsētas fantāzija bija kruta, bet nu jau mēs esam izlutināti un pieprasām sarežģītākas pasaules un gudrākus varoņus.
  Pati iecere par muitas punktiem starp paralēlām pasaulēm un muitnieku piedzīvojumiem ir saistoša, un sasaiste starp muitnieka personību un pasaulēm, ko viņš var atvērt, ir vienkārši valdzinoša, taču pārējais neaizķer. Lai mani uzrunātu, vajag rakt dziļāk.
• 
  ElaF

  Całkiem niezła historia. Chociaż miejscami przekombinowana
• 
  poesielos

  Im großen und ganzen mochte ich Weltengänger furchtbar gerne und obwohl das Ende jetzt nicht zu offen geraten ist, wird direkt in Weltenträumer weitergelesen. An ein paar Stellen war mir Kirill etwas zu passiv bzw. fand ich seine Reaktion etwas befremdlich, und ich hätte gerne noch mehr von den anderen Orten gesehen... vielleicht kommt das im zweiten Band? Mir hat aber vor allem die leicht philosophische Art zu jedem Kapitelbeginn gefallen, hoffentlich ist das eine Art Markenzeichen von Lukyanenko - würde mich bei den weiteren Büchern, die ich von ihm da habe, auf jeden Fall freuen!
• 
  Elar

  Väga mõnus ja kiiretempoline alternatiivmaailmade lugu. Hea oli, et kohe jutu algusest suutis lugu panna peategelasele kaasa elama ning kruttis nii tempo kui ka ootused ülesse. Maailmade kirjeldused olid ilusasti muu jutu sisse ära pitkitud ning parajalt pikad, et mitte loo kulgu häirivalt mõjutada.
• 
  Katzenkindliest

  Nachdem ich die Wächter-Romane so liebe, war ich von diesem Buch etwas enttäuscht. Die Idee ist eigentluch gut, aber die Figuren bleiben für mich flach, die Handlung hat mich auch nicht überzeugt. Trotzdem werde ich natürlich den 2. Band auch lesen. Oder jetzt erst recht?
  Für 3 Sterne reicht es immerhin, ich war ganz gut unterhalten, trotz der Schwächen.
• 
  Fen4etoYNWA

  Отдавна бях добавил "Чернова" в to-read списъка си. Мога само да съжалявам, че не я прочетох по-рано!
  Вече няколко пъти се срещам със Сергей Лукяненко и никога не ме е разочаровал. Темата за паралелните светове и пътуванията между тях не е нищо ново, но неговият прочит е както интересен и забавен, така и философски, а също и изпълнен с динамичен екшън.
  Определено препоръчвам!
• 
  Joanna

  Über dieses Buch und den zweiten Teil bin ich im Bücher-Brocky gestolpert. Wie kann man nur! Aber gut für mich - gesehen, gekauft. Und nun auch endlich gelesen.
  
  Lukianenko nimmt sich hier der Thematik der Paralleluniversen an und verarbeitet diese auf neue Weise, auf "Lukianenko-Weise". Das funktioniert dann natürlich etwas anders als gewohnt. Aber Leser von Sergej Lukianenko wissen bereits, worauf sie sich einlassen, undNeulinge werden es rasch erfahren.
  
  Grundsätzlich gefiel mir die Ideen, die der Autor in sein Werk einfliessen lässt. Wobei mir die erste Hälfte des Buches besser gefallen hat, als der restliche Teil. Anfangs war das Mysteriöse dominierend und das hat Lukianenko sehr gut im Griff. Stets wunderte ich mit Kirill, was nun eigentlich geschehen war.
  Im letzten Teil passiert dann ein wenig zu viel auf einmal und der actionlastige Part nimmt leicht Überhand. Das Wundern wird abgelöst durch Kämpfe, was ich persönlich ein wenig schade fand. Aber man kann natürlich nicht über 600 Seiten lang nur Rätselraten spielen.
  
  Dennoch war es eine interessante Lektüre, ganz im Stile des Autoren. Also trotz allem immer noch lesenswert.
• 
  Marina Pavlichenko

  Перечитала перед первым прочтением "Чистовика", ничего не изменилось))
• 
  Anilkabobo

  Сомневаюсь между 3 и 4. Я такие книги нечасто читаю, поэтому для меня идея была нова и интересна, но по итогу многие моменты оказались не развиты, большинство персонажей были неинтересны или не е раскрыты.
  Надеюсь, что продолжение улучшит впечатление, поэтому 4.
• 
  Stoyan Stoyanov

  Силата на Люкяненко винаги е била в противопоставянето на опозиционни образи. В „Чернова“ обаче контрастът между героите не е толкова ярък. От това страда леко сюжетът, но и потенциалът на историята. Кукичката за изчезващото минало на млад московчанин се разплита твърде плавно в първо действие. В отделни моменти оставах с впечатлението, че авторът не знае накъде да поведе сюжета.
  
  След изясняването на мистерията обаче Люкяненко започна стриктно и дори развлекателно да изгражда правилата във фантастичната вселена. Е, зейнаха няколко очевидни логически ями. По-късно обаче се оказа, че те са идейни козове, подсказващи за голямата изненада в края на историята. Това е чудесно, но всъщност финалът е най-слабата част от книгата. И то основно, защото край на практика няма. Последната глава е клифхенгър. Да, знам че поредицата „Работа над грешките“ е в две части. На последната страница на „Чернова“ обаче вместо „Край“ трябва да стои надпис „Историята продължава в „Белова“!“.
  
  Ясно е, че всички книги на Люкяненко ще бъдат сравнявани с най-популярната му поредица за „Патрулите“. И тук има явни прилики. Главният герой не е служител на светлината или мрака, пазещ московските улици, но отново е униформен. Точно както при „Патрулите“ и тук са преплетени красиви философски размисли, исторически и културни препратки (включително и прекрасна ода за чугунения казан). На преден план излизат и дилеми за глобалните промени, предизвикани от смяна на политическите строеве. Краткото есе на тема „Колко хубаво нещо е грипът“, с което започва 20 глава, със сигурност ще ви накара да се усмихнете. Особено заради пандемичната обстановка, в която живеем трета година. Не липсват и традиционните закачки с „Хари Потър“.
  
  Люкяненко обаче трябва да е изключително доволен, че не се радва на световната слава на колежката си Роулинг. Нея я разпнаха виртуално заради консервативно отношение към половете. А в „Чернова“ има достатъчно материал за много по-сериозни либерални недоволства. „Не ми разправяйте, че не е хубаво да се бият жени. Такива жени – даже е нужно!“. Наказанието с камшик по задника е представено от автора като най-правилната методика за възпитаването на малолетни пакостници. Демонстрирана е традиционната за руското общество хомофобия. Среща се и негативно отношение към жените "мъжкарани". Десетки пъти Люкяненко използва думата табу с „н“ за чернокож. Стряскащо звучи и заповедта да се слуша „белия�� господар“, макар тя да е провокация с търсен сюжетен ефект.
  
  Въпреки епизодичните морални пороци в книгата и по-мудното първо действие – „Чернова“ се чете на един дъх, а историята и стила на писане стоят високо над линията на посредствеността.
  
  Продължавам с „Белова“.
  
  ПС: Струва ми се обаче, че главният герой в романа ще е много тъжен ако получи отговор на въпроса си от 2005 г.: „Ще заснеме ли Питър Джаксън „Хобитът“?“.
• 
  Asaria

  O mamuniu, Łukjanienkę, gdy się rozkręci, nie sposób zatrzymać. Jeżeli przetrwa się pierwsze 100 stron, oczywiście. „Brudnopis” jest w zasadzie książką o intrygach i alternatywnych światach z punktu widzenia przeciętnego „Jana Kowalskiego” oraz jego drodze do poznania otaczającej go rzeczywistości. Nieodłącznie przywodziła mi na myśl „Ziemię Chrystusa” Dukaja. Tutaj także Ziemie są świadome swojego istnienia i rywalizują ze sobą. Z drugiej strony, sam motyw zapominania o bohaterze przez jego bliskich i znajomych bardzo kojarzył mi się ze Strugackimi.
  
  Zapadło mi w pamięci spotkanie bohatera z pisarzem sci-fi. Dam sobie głowę uciąć, że Łukjanienko w tej scenie do pewnego stopnia sparodiował swoją profesję oraz siebie samego. Jednakże był to także pretekst do nawiązania do znanych rosyjskich pisarzy tego gatunku, nieco jednak zniekształcając nazwiska. Im bardziej czytelnik jest zaznajomiony z rosyjskojęzyczną fantastyką, tym więcej smaczków wyłapie.
  
  Przechodząc do kwestii bardziej problematycznych. Są to poglądy autora – nie kryje się z nimi, a są dosyć ksenofobiczne . Ponadto nie wyszły mu wywody filozoficzne – niestety Lemem czy braćmi Strugackimi nie jest, więc przydałby mu się dobry korektor/edytor. Dodatkowo postać Natalii wyjątkowo mnie drażniła, i to z różnych względów.
  
  Podsumowując, szalenie swojska lektura, która zapewne mogła powstać tylko i wyłącznie w tym kręgu kulturowym.
• 
  Forgoszel

  Valaki kérdezte, hogy miért nem másolom be a fülszövegeket a könyves bejegyzéseim elejére. Nos. Egyrészről azért, mert snassz; másrészről pedig azért, mert a fülszövegek - az én meglátásom szerint - sokszor, nagyon is spoileresek. Én pedig, igyekszem úgy írni, hogy ne legyen benne spoiler. Persze, ez sokszor igen nehéz és akadnak olyan alkalmak, amikor lehetetlen is, de .... A szándék a fontos. Szóval, nem lesz semmiféle fülszöveg, mert semmire sem jó. Igaz, duzzasztaná a karakterszámot, de ezt már a könyveknél sem szeretjük, ugye ...
  tovább»
  
• 
  Josef Horký

  Jelikož jsem chvíli před Lukjaněnkem dočetl knihu o Zlatanu Imrahimovičovi, nemohl jsem se zbavit potřeby vyjádřit dojmy z Nanečisto „fotbalovou metaforou“.
  První díl Lukjaněnkovi dilogie o začínajícím funkcionálovi Kirillu Maximovi je jako mač, ve kterém vaše mužstvo vlítne na soupeře s neskutečnou lehkostí, během patnácti minut nasází tři banány a působí dojmem, že půjde o jednostrannou záležitost. (Jinými slovy: úvodní zápletka s „lidé a svět na hlavního hrdinu zapomíná“ je dechberoucí a doslova nutí číst dál.)
  Jenomže pak hráči poleví a soupeř ještě do konce poločasu stihne dvakrát zaskórovat a váš tým je nakonec rád za hubené vedení a patnáctiminutovou přestávku před výměnou stran.
  
• 
  Sara

  I read it many years ago, but it made a lasting impression of me.
  
  This book starts a bit like Gaiman's 'Neverwhere'-with the protagonist discovering that he's been erased from the world-there is someone living in his house, and his family and friends don't recognise him. Soon he finds out it's been done for a very specific reason, and discovers there are worlds parallel to ours.
  
  Everything about this novel was great. The writing was great. The concept was great. Having doors in your house that lead into parallel worlds, and you can choose which to? Wow! Very cinematic. And I liked the twist in the end, I didn't see it coming.
  
  Highly recommended.
• 
  Donaara Tellara

  Man kann über den Roman außer einem Zitat des Klappentextes eigentlich gar nichts schreiben, ohne zu spoilern.
  
  Deswegen spreche ich nur eine uneingeschränkte Empfehlung aus - für Bildgewalt, für sprachliches Feingefühl, für unglaublich gutes Storytelling, aber und vor allem für eine Geschichte, die in einer einzigartigen Art und Weise zwischen Surrealismus und Dystopie, Science Fiction und Fanatasy navigiert und dabei niemals von ihrem Pfad abdriftet.
• 
  Filippo

  Il secondo libro di Lukyanenko dopo Night Watch . Ho trovato che questo fosse migliore.
  Lo stile umoristico e leggero non mi è piaciuto, e la prima parte mi ha anche un po' annoiato, però dalla comparsa della torre la storia ha iniziato a diventare più intrigante.
  Potrei anche leggere il seguito, perché alla fine il libro mi ha incuriosito.
  Nonostante sia il primo di una serie, il finale è gradevole.
• 
  lézengő reader

  Mi a közös Murakamiban és Coelhóban?
  Kirill egyikük olvasását sem nézte volna ki a sofőrből.
  Mi a közös Murakamiban és Lukjanyenkóban?
  Kínjában mindkettő a főhős irodalmi ízléséről locsog, nem tudja, hogy a tapasztalt könyvmolynak ez félálomban elárulja, hogy pocsék lesz a könyv.
  
  Bővebben majd a második rész után.