Una felicidad repulsiva by Guillermo Martínez

Una felicidad repulsiva Reviews

• 
  Ratko

  Пре свега морам рећи да сам се за ову збирку прича (тј. избор из две збирке) одлучио због њеног (за мене фантастичног, готово оксиморонског) наслова.
  Приче су написане умешно, постепено се гради заплет и напетост, док је расплет често неочекиван, гротескан, апсурдан, понекад и сасвим фантастичан, чак и нејасан.
  Као и у сваком избору прича, има ту свега и свачега. Најбоља ми је прва прича – „Велики пакао“, која је маестрална, гласна осуда аргентинске диктатуре (иако она ниједном речју није споменута).
  У другим причама јављају се импотентни универзитетски професори, похотне домаћице, беживотни интелектуалци, дисфункционалне породице и све тако, једна менажерија од ликова.
  Донекле ми „Одвратна срећа“ личи на збирку „Птице у устима“ Саманте Швеблин. А можда само преводилац (Бранко Анђић) воли ове магично реалистичне аргентинске писце, па их са жаром и преводи. :-)
• 
  PostMortem

  Доста дълго време отлагах купуването и прочитането на тази книга, все предпочитайки нещо друго. Времето ѝ дойде и мога да кажа, че съм приятно впечатлен от разказите.
  
  Гийермо Мартинес притежава интересен, описателен стил, а творбите му разкриват някои от най-мрачните черти от човешкия характер. Тематиката на повечето разкази е сплав от драма, любов, житейски решения и нюанс на хорър.
  
  Най-голямо впечатление ми направиха едноименната творба "Отблъскващо щастие", която си е хорър отвсякъде, но от този тип, който бавно ти влиза под кожата, вместо директно да я одере. Интересно е как подобен разказ печели голяма литературна награда в Испания, а ако беше писан от българин, вероятно щеше да бъде пратен в девета глуха...
  
  "Една мъртва котка" е класическа хорър история за двама млади, една вечно пищяща котка и една особена старица; "Свръхгрижовна майка" е третият (последен в сборника) разказ, който спечели симпатиите ми - може ли една странна, маниакална майка да опази детето си само за себе си? Тук отново ужасът се прокрадва бавно и методично, за да достигне кулминацията си в епилога.
  
  Сред останалите разкази имаше някои странни, но интересни хрумвания, не мога да кажа, че някой от тях ме подразни или ми се стори слаб. Сборникът "Отблъскващо щастие" си струваше, бих чел още от Мартинес.
• 
  Димитър Цолов

  Едва ли щях да попадна на този сборник, ако не беше поредната блага промоция в озон - 5 книжки за 20 лЪвчета, йеа ;) Прозата на Гийермо Мартинес е качествена, докосваща по един лежерен, ненатрапчив начин. Имаше и кратки разкази - от по две странички, и по-дълги, почти новели, като творбите варираха жанрово - еротични, хорър истории, мистерии, такива с по-философски уклон и пр. Някои от тях дори не дадоха окончателен отговор на въпросите, които поставиха и предоставиха възможност на читателя сам да прецени какво се крие за отворените им краища.
• 
  Петър Панчев

  Мартинес разказва мистерии:
  Цялото ревю тук:
  http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...
  
  Сборникът „Отблъскващо щастие“ („Колибри“, 2015, с превод на Маня Костова) ме изненада приятно. Не познавам Мартинес като автор и дни наред се чудех дали да му гласувам доверие. Винаги съм смятал разказите за неделима част от личните ми страсти – четенето им не отнема много време, но лесно може да съзрете докъде се простират възможностите на един писател. Сборникът е разнолик и необичаен като съдържание. Темите са свързани с любовта, трагедията, важните решения, случайностите и драмата на живота. Мартинес навлиза от делничното в мистериозното и фантастичното, често сковава от ужас и настройва към размисли. Разбира се, срещнах и неща, които могат да бъдат представени по по-добър начин, но както става със сборниците, винаги има приятни изненади. Тук шедьоври няма, но както се казва, самият живот е достатъчно богат на сюжети. (Продължава в блога:
  http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
• 
  Matias Vigano

  Claramente este hombre es un cuentista y uno de los buenos. Este libro está pensando de forma casi arquitectónica, las sensaciones de los cuentos van in crescendo. Empieza con un cuento perfecto y termina con una nouvelle perfecta, siempre incomodando un poco.
  
  No sé si recomendar o no las novelas de este hombre (a excepción de Acerca de Roderer que me parece de las mejores contemporáneas), pero los cuentos de Guillermo Martínez HAY que leerlos, estudiarlos, entenderlos y copiarlos para aprender a escribir.
  
  5/5 Una felicidad repulsiva
  5/5 El I Ching y el hombre de los papeles
  5/5 Lo que toda niña debe ver
  4/5 Déja vu, o los reinos de la posición horizontal
  3/5 Unos ojos fatigados
  5/5 Un gato muerto
  4/5 El sumidero de Dios
  4/5 El peluquero vendrá
  4/5 El secreto
  5/5 Help me!
  5/5 Una madre protectora
• 
  Santiago Quijano

  Un libro de cuentos bien escritos, pero no mucho más. Todo muy normal. Ninguna pieza maestra como Infierno grande, cuento del mismo autor, para al menos justificar que se haya ganado el premio Gabriel García Márquez.
• 
  Anchi

  Short stories - a hit or miss. In this case there were certainly some interesting ones whose endings I nervously anticipated, I just couldn’t connect to them at the end. Some of them I didn’t see the point in, though not saying there wasn’t any. What I’m trying to say, I guess, is that I wish they would hit me where it’s supposed to, make me feel more than just neutral. I liked the idea behind most of the stories and would’ve loved if they were more straightforward at times and definitely longer.
• 
  Juanjo Conti

  Varios de los cuentos me parecieron con una resolución demasiado abierta. Mi favorito es el que le da nombre al libro. Los que menos me gustaron fueron "Lo que toda niña debe ver" y "Unos ojos fatigados".
  No volví a leer la nouvelle final, Una madre protectora, porque ya la había leído editada aparte cuando se publicó por la salida de la película El hijo (basada en la novela).
• 
  Felipe Arango Betancourt

  De todos los cuentos solo salvo dos: Una felicidad repulsiva y Un gato muerto. En el resto no encontré intensidad. Fríos como una cifra, como un número.
• 
  Антония Апостолова

  От Гилермо Мартинес бях чела роман (“Относно Родерер”), но не и разкази. Сборникът “Отблъскващо щастие” (изд. “Колибри”) предлага истории, обединени под знака на необичайното, недоизказаното, ирационалното, макабреното. Всъщност много от разказите имат характеристиките почти на хорър.
  
  През 2014 г. “Отблъскващо щастие” е удостоен с новоучредената награда за най-добър испаноезичен разказ на името на Габриел Гарсия Маркес заради „… своята цялост и сила, проницателност и уравновесеност, както и заради убедителното владеене на жанра. Тази книга е израз на един самобитен поглед, в който абсурдът, ужасът, фантастичното и странното, коренящи се в ежедневното, са обрисувани с виртуозно майсторство…”.
  
  Сюжетите тръгват привидно обичайно, но Мартинес майсторски усилва напрежението, предизвиква въображението да търси улики и да дебне за изненади, залага препъни-нишки на тревога, създава усещане за тиха лудост и играе умело със съмнението, а поантите често са резки криввания на реалността към абсурдното и невъзможното. От обърнатата перспектива на края изведнъж всичко разказано дотогава действително бива подложено на съмнение и зазвучава различно. Мартинес определено изненадва.
  
  Редица от героите носят гените на своя автор (Мартинес е специализирал логика и математически науки) - сред страниците е пълно с преподаватели, философи, литератори, хора на изкуството, както и домове, в които присъства богата библиотека. Мартинес ги изправя пред странни ситуации, пропадания в обичайното им всекидневие, а те се оказват способни на неподозирани, понякога изумителни и плашещи, действия.
  Прочетете цялата рецензия тук:
  https://bit.ly/2xrlQa8
• 
  Ваня Г.

  Сборник с разкази, който нямаше да съществува, ако изчистеният от колебания разум привеждаше прозата до решимо уравнение. Без лековерието в невероятното не може да се разбере и математиката като числена абстракция. Вярата не е доказателство.
  Общият герой в историите смята, че е защитен от бронята на точните науки, че е недосегаем за суеверия. За да съществува литературата обаче – затова са тези разкази – трябва да се повярва в играта на въображението, редно е да се признае нерешимостта на уравнението.
  „Възпитание и убийство на собствените деца“ – „заглавие“ на съчинен наръчник в разгърнатата перспектива на псевдопедагогиката.
  Родителите изяждат децата си, отнемат им от нормалността („Това, което всяко момиче трябва да види“), разиграват ги на хазарт с живота („И Чинг“ и мъжът с книгите“), обричат ги на заучено „Отблъскващо щастие“, заключват ги в „Help me!” на безпомощността, крият ги като живо богатство в сейфа на лудостта („Свръхгрижовната майка“), оставят ги да се давят в плача на вината им („Една мъртва котка“).
  „Тайната“ е, че и децата могат да костват живота на родителите си. „Фризьорът ще дойде“ и ще отнесе перчема с „главата на семейството“ а ла Троцки, „Едни изморени очи“ ще се присвоят насила, заради силите си, а лигите на мъдростта ще текат от бащината, не от синовната уста („Déjà Vu, или царството на хоризонталното положение).
  „Като си помисли човек, че питагорейците, а по-късно и Сократ са основавали на déjà vu надеждата за предишни животи и mutatis mutandis (след необходимите промени) за вероятно бъдещи такива. Бедничките те! Тяхното déjà vu е чисто и просто хилава и крастава старост. Ако живееш достатъчно дълго, всички лица ще ти се струват познати, ще си пребивавал във всички дупки и за всяка книга, която отваряш, ще казваш като Роберто Годофредо: това вече съм го чел и това вече съм го чел.“
  И така до „математическото обяснение на нулевия момент на сътворението“ в „Божествената клоака“.
  Свръхчовешката трудност на упражненията по космология разтреперват момичето, което не разбира.
  „Видях, че трепери и че юмрукът ѝ, увиснал отстрани, конвулсивно се сви още повече. За миг застинах: от този юмрук по пръстите започна да се стича струйка кръв, която тихо, капка по капка взе да пада на пода, без момичето да забележи. Протегнах ръка и хванах китката ѝ, преди да успее да я изтегли, разтворих пръстите ѝ с другата си ръка. Това, което тази студентка по физика криеше и стискаше до разраняване, бяха металните ръбове на едно разпятие.“
  
• 
  Alan Benjamin Clarke

  Guillermo Martinez's short stories can be put into three distinct categories. The first category (comprised of the first four stories in this collection) is made up of argute social satires with a delightfully (and distinctly Latin) surrealist edge. However, although there are many laughs to be had along the way, the endings are always memorably grim and insightful. Especially hard-hitting is the very first story, "Vast Hell", which in its deceptively witty setting reminded me of the best films of Alex de la Iglesia. Its mood-changing finale is superbly impactful and expertly delivered. Also terrific are the stories "Dead Cat", a horror/comedy about the breakdown of civilised behaviour among neighbours and "The Very Difficult Exam" which is a surrealist farce about academia. These stories are definitely the best works of Guillermo Martinez and show an imagination and mastery of literary craft rarely exhibited in his novels. The only weak spot is the second story, "Professor Pipkin" which is a largely forgettable sequel to "Vast Hell".
  
  The following four stories are linked by a common theme of sex and are the weakest of this collection. These crude, unfunny ruminations reminded me of some of Philip Roth's worst novels due to their masturbatory, self-indulgent nature. As none of them is any good they aren't really worth discussing. The final section of the collection features eight very short stories which range from delightfully absurd ("Toasting Witold"), to largely incomprehensible ("Tired Eyes"), to completely forgettable ("The Exam"). This section is very uneven and not particularly impactful but serves as a nice display of Martinez's range.
  
  Like most short story collections, "Repulsive Luck" is uneven but its strongest stories are much more interesting and prominent than the weaker ones and just on the strength of "Vast Hell" and "Dead Cat", this collection is worth reading.
• 
  Antonella Favazza

  Primera vez que leo algo de este autor, me gustó bastante. Guillermo Martinez es un muy buen escritor y un cuentista destacable. Es difícil definir el género de estos relatos, algunos son fantásticos, otros podriamos calificarlos de horror, y creo que en algún caso rozan el terror.
  Se nota, por otra parte, que el autor tiene algo que ver con el mundo de la matemática. Creo que en algún punto un "tema" que atraviesa esta antología es el contraste ente la racionalidad de las ciencias duras y lo extraño, lo inexplicable, lo sobrenatural. En el medio de ambas cuestiones, la literatura.
  Una lectura interesante, que vale la pena. Me gustaría leer al autor en su faceta policial.
• 
  Marcela Alejandra Bourgeat

  Una felicidad repulsiva contiene las historias interesantes, muy bien escritas, y siempre te tienen en suspenso porque anticipa que algo terriblemente oscuro yace dentro de los personajes o lugares más felices. La naturaleza humana en su peor forma: perversión, odio y envidia prevalecen en cada cuento. Disfruté muchísimo de este libro. Mis historias favoritas fueron: Un gato muerto, Una felicidad repulsiva, Lo que toda niña debe ver, y Una madre protectora. Recomendadísimo.
• 
  Selva Lucero garcia

  Me encantó!! No lo podía soltar .
• 
  Andres Jimenez

  Los cuentos me dejaban en un hotel grandísimo pero de ahí en adelante nada sucedía
• 
  Daniel Reschigna

  Me gustaron:
  
  Lo Que toda niña debe ver
  Una madre protectora
• 
  John Martínez

  La mayoría de los cuentos son muy buenos.
• 
  Ivan

  Nije remek-delo, ali nije ni loše. Ima jake poente, nepotrebne vulgarnosti.
• 
  Matías Ruiz

  De todos los libros que he leído de Guillermo Martínez, este es el único que al día de hoy me ha aburrido. "Una felicidad repulsiva" es la segunda colección de relatos que publica el autor luego de "Infierno Grande", su libro debut. Desde el punto de vista narrativo, no tengo absolutamente nada para criticarle. Lo he dicho varias veces, Guillermo Martínez es un gran escritor y sabe manejarse bien con las palabras. El problema no es su escritura en sí, sino el contenido de esta. Los relatos de esta colección se me hicieron aburridos y poco memorables. De hecho, solo "Una madre protectora" se me hace el más icónico y eso creo que se debe a porqué lo adaptaron a una película ("El Hijo"). Este es un libro que, lamentablemente, no tengo intención de releer (y es que juzgo a los libros de "buenos" o "malos" en calidad de si volvería a leerlos más adelante en el futuro o no. Esto no es el caso).
• 
  Tatiana Nicholls

  Un libro de lectura rapida, con momentos que me creo cansancio. Sabia que cada historia no iba a tener un final definitivo, muchos de los cuentos quedaban como en puntos suspensivos. Sin embargo lo que si me encanto fue como historias banales iban tomando una fantasia que siempre era confusa con una realidad suprema.
  
  Varios cuentos se perderan en mi meoria, asi como hubo algunos que quedaran grabados para siempre.
• 
  Bianca.

  Simplemente genial.
• 
  Camila Cares

  meh...dos estrellas y media le daria. No se paso, los cuentos son algo perturbadores pero terminan en seco. Suelen gustarme los libros de Martinez pero este fue un poco decepcionante.