| Title | : | До Чикаго и назад |
| Author | : | |
| Rating | : | |
| ISBN | : | - |
| ISBN-10 | : | 9789549308242 |
| Language | : | Bulgarian |
| Format Type | : | Paperback |
| Number of Pages | : | 93 |
| Publication | : | First published January 1, 2004 |
До Чикаго и назад Reviews
-
Интересен пътепис, който стряска със злободневието си.
Все пак, определено това се дължи на гения на Щастливеца и умението му да вижда остро и в настоящето, и в бъдещето.
Чел съм я като ученик, но чак сега можах да оценя подобаващо творбата и да ѝ се насладя напълно!
Моята оценка - 4,5*. -
Не съм сигурна дали е, заради крехките ми 13 години, когато я четох за пръв път, или това наистина е най-скучна книга, на която съм попадала до сега. Знам, че по принцип пътеписите не са е най-най-интересните книги за четене, няма много действие, предимно описания, но това е просто прекалено много. Единственото, нещо, което харесах беше отношението на автора към американската нация, вероятно защото споделя моето собствено.
Голяма грешка е да дадеш на 13-годишно момиче да чете българските класики, завинаги ще си развали мнението за тях. -
Много рядко препрочитам книги. "До Чикаго и назад" всъщност е едно от тези изключения. Това беше едно пътуване "до детството ми и назад", защото се върнах назад във времето, когато четох този чудесен пътепис на Алеко Константинов, но по задължение. Като че ли човек взима от една книга онова, което му позволява възрастта и опита. Едва сега откривам богатството и красотата на българския език от началото на XX в., неговата симпатична наивна изразителност, предизвикваща умиление. Впе��атляваща е също наблюдателността на Алеко. Колко удивен е той от американските "полисмени": "Какви гиганти, какви хубавци тези полисмени!...И, наистина, кат ги видиш отдалеч, изправени на края на тротоара, при кръстопътищата, високи, атлетически сложени, красиви, с чисти, като че сега облечени униформи от сиво сукно, препасали с колани умерените благоутробия, със сиви каски, бели ръкавици и вместо сабли и револвери само е по едно късо, 50 сантиметра дръвце в ръката — ще помислиш, че са паметници, поставени за украшение на града. Какви интелигентни физиономии и колко достойнство в позата и изражението на лицата им! Ни една секунда те не губят, съзнанието за великата обязаност, която обществото им е възложило — да пазят реда и тишината, да охраняват честта, живота и имота на гражданите. И как пазят!"
За разлика от тях обаче нюйоркските дами не впечатляват особено Алеко: "Миловидни моми доста, но красива ни една; те са тънки, нежни, бледникави, дълголики; всички почти носеха гладени ризи, препасани с колани, с което прикриват и без това бедните си форми. Казват, че ню-йоркските моми били кокетни. В какво им се състои кокетството — господ ги знае! Види се, американците им разбират. Аз не го разбрах...".
Малко разочарован е той след срещата си със сърбина Неделкович и неговата реплика, че в Америка "Парицата е царица".
А колко актуално звучат думите му за общуването между хората там: "И виждаш американците във всевъзможни пози, с газети в ръце, като че са се заклели да не продумват ни една дума...". Сякаш описва някое днешно кафене, пълнозърнест хора, забили носове в телефоните си, забравили какво е да общуваш очи в очи с ближния.
А с каква любов и какво възхищение пише Алеко за срещата си с Ниагарския водопад: "Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на своята любов, какво чувствува той при първото произношение на взаимност; не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като пристъпва прага на новия живот… Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение и нетърпелива жажда, щото, ако в този момент се отвориха небесата и св. Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: „Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!“ Ниагара, която е възбуждала въображението ми от детинство и за която само съм облажавал щастливците, като не съм допускал и мисъл, че ще я видя някой път."
Възхитен и леко разочарован е Алеко примпосещението си на Чикагското изложение: "Не зная как беше се сложило у мене понятие, че по градинарството ние сме едва ли не първите на света. Е тука поне, мислех си аз, никой не може ни отне първенството: нигде няма нашия лук, нашите чушки, нашето зеле! Бошлаф! Влезте вие в павильона на Калифорния, че там вижте какво е лук, какво е чушка, що е зеле и домати."
Особено ме грабнаха размислите на Алеко по повод градската библиотека в Бостън: "Обърна ми вниманието надписът на библиотеката: Public Library написано над входа, а от двете страни на вратата стои надпис: Open to all — отворена за всякого. Не би било излишно такъв надпис да стои и на Софийската народна библиотека. Много хорица, както от столицата, тъй и приходящите от провинцията, минуват и заминуват край нашата библиотека и като че се стесняват да влязат в нея...Ще бъде и за кураж, и за поощрение един надпис с големи букви, че „библиотеката е отворена за всякого в еди-кои часове“. В Бостон, ако не бях видял на библиотеката надписа: „Open to all“ — аз не щях може би да вляза в нея.".
Въпреки младостта и идеализма си, Алеко е много точен в преценката си за американския капитализъм: "Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развитие и е задушил своята родителка — личната свобода. При всичката свобода и равенство de jure волята народна се е превърнала във воля на капитала. В ръцете на капиталистите, от които най-силни са железнопътните компании, са съдбините на Съединените щати. Капиталистите избират депутати, сенатори и даже президенти...Лутнали, припнали всички американци като чаркове на една машина, като че безсъзнателно, автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги влагат в машината и пак като чаркове сноват… Е, ами кога ще живеем?…"
Не мога да обхвана цялостно идеите и впечатленията на Алеко Константинов, а и не е нужно. Тези мои няколко едри щрихи, мисля, са достатъчни, за да убедят четящите братя и сестри да посегнат към пътеписа, за да го видят и преоткрият наново, заедно с Алеко, който сякаш седи срещу теб и разказва своите приключения до Чикаго и назад. -
Острият поглед на Алеко се проявява напълно в този пътепис. Прави описание и анализ на хората, нравите и обичаите, с които се среща по пътя си.
П. С. Надали има човек, който да не му се е доходило до Ниагара след описанието на Алеко. -
Хубав пътепис, няма спор. Колко е различно да четеш българска литература на фона на преводна! Има едно изобилие от изрази, които надали съществуват в друг език. Изказ, който вероятно днес се използва само в селата.. но е имано време, когато всичко живо така е говорило! От една страна това е хубаво- придава особен народен чар на произведението, но от друга страна е толкова далече от всякаква изящност, стегнатост в израза, сякаш е речта на човек от простолюдието, не на политик, писател!
Това е за езика, а сега за самия сюжет. Сюжет е силно казано, по-скоро терминологично. Какъв сюжет може да имат пътеписите? Разказът е интересен, би бил още по-интересен за някой, който е ходил наскоро в Новия свят, за да може да направи сравнение. Но нима всеки от нас не е гледал многобройни филми, снимки и т.н? Имаме и ние, които никога не сме били в Щатите, една бегла представа за нещата в детайли. Но Америка от 19в. е толкова по-различна от днешната, и все пак като че ли в основата на тогавашната държава стои бъдещата, т.е текущата.. Ако се изразявам правилно. Какво мисля за тази superpower на 21в., не би имало общо с рецензията за самата книга, така че, мнението ще го запазя за себе си..
И още нещо, последно, което наистина се набива на очи, е разликата в манталитета на хората от Новия свят и българите. Сигурно и до голяма степен се дължи на това, че едва сме се избавили от Турско робство по времето, когато е създаден този пътепис, но неминуемо има и известна доза български мироглед. Сравненията с далеч по-изостаналите ни сънародници, вечната байганьовска стиснатост, тези неща правят лошо впечатление! Има и малко простоватост, за която свидетелства скромния, ако и не прост, вкус на българите в сравнение с екзотичните угощения в Америка, които не намират място в сърцето на Алеко Константинов. И не е само за храната, а за вкусовте като цяло. Привикналия към обикновеното българин, донякъде се възхищава, донякъде намира за пресилено съвършенството на развитите нации. -
Хората са го казали - "По-добре късно,отколкото никога"! В училище учихме Алеко, но някакси не проявих интерес към него. Може би заради тинейджърския бунт срещу училището и липсата на желание за учене. Но се радвам, че ей така от нищото, реших да прочета "До Чикаго и назад". Душата ми се пълнеше с вълнение и възхита от описанията на Алеко. И до ден днешен да посетиш Америка звучи като нещо невероятно или невъзможно и идеята да прочета изживяванията на човек посетил я през 19 в. ме накара да почувствам едно умиление, сякаш се присещам за мои лични спомени.
Може би тази книга не събужда интерес към младите читатели, задължени да я четат заради училище,но съм сигурна,че порасналите няма да съжаляват ако го направят. Чете се на един дъх.
Със сигурност ще прочета и останалите произведения на Константинов.
И за финал - Алеко е гений! -
Да четеш пътепис през 2020 е интересно преживяване, пък бил той и толкова отдавнашен като “До Чикаго и назад”.
И досега смятам, че много български класики губят от това, че се дават като задължителни в училище. На по-късна възраст човек може да ги оцени според вече изградения си читателски вкус. -
Разходка с Алеко през 1893г. из емблематични американски градове като Ню Йорк, Вашингтон, Бостън и разбира се - Чикаго. А накрая и Лондон, защо не?
Пътеписът ми навя спомени за моите първи месеци живот във Великобритания и удивлението от друга култура. Същевременно българският бит и маниер винаги се отразяват в Алековите писания, затова и ще ми останат завинаги много любими.
Пътеписът включва безкрайно много любопитни набюдения, но няколко неща ми направиха впечатление за първи път отвъд четенията в детството:
- Споменатият бай Ганьо, който продава наполовина пълни мускалчета на панаира в Чикаго и вдъхновява едноименния фейлетон за бай Ганя.
- Коментарите на Алеко относно обществения ред в Америка в контекста на ‘Поглед назад’ на Едуард Белами, който си представя света през 2000-та година от далечната 1887ма когато живее в Бостън. И, в крайна сметка, обобщението на Алеко, че Америка хич не му е ‘паднала на сърце’ със своите железници, жици, производство, темпо, работохолизъм и суета.
- Колко все пак детайлна е разходката на Алеко в Лондон и колко рядко се замисляме за стъпките извървяни преди нас от други българи, и то по целия свят! За мен лично - късмета да огледа същите Съмърсет Хаус и Странд, където малко повече от стотина години по-късно десетки българи имаме късмета да се учим в Кингс Колидж.
- Осъзнаването, че Алеко е бил сам по себе си социалист и бива убит по време на атентат само на 34 години!
Изключително се насладих на пътеписа и планувам задължително да го препрочета вбъдеще. Сега нетърпеливо се глася да започна и останалите пътеписи на Щастливеца!
‘Сбогом, снисходителний читателю, па прощавай ако нещо не ти е харесало.’ :) -
A bulgarian itinerary by the author Aleko Konstantinov. The title means "To Chikago and backward" and it tells the reader about Aleko's experiences on his way to Chikago. His big dream is to see the Niagara falls and thats the main reason for his trip. One of the most interesting chapters in the book is called "Niagara" and it often takes place in bulgarian textbooks. The author calles himself "The lucky one" and thats a nickname which is still associated with his name till today. When he and the group of people he's with finally see Niagara he says " Like they weren't standing in front if a God's creation, but in front of God himself" He finishes that chapter saying goodbye to Niagara and hoping he'll have the chance to see the waterfalls again. Amazing writing style that Aleko has. He makes the nature pictures so realistic and you feel like you are on the place he's writing about! 5 of 5 stars absolutely deserved :) You won't waste your time reading this I'm sure!
-
very "zabavno". Incredibly entertaining book.
-
Срамота! Прочетох "До Чикаго и назад" чак сега. Като дете не я бях чел. Но то като дете, не обичах да чета...
По принцип не си падам особено по пътеписите, щом става за пътуване, обичам да го преживявам, а не чета.
Алеко Константинов е един от любимите ми български автори. Харесах го още преди десетина години когато беше първият ми досег в творчеството му. Жалко, че има толкова много хора които не го харесват и намират текстовете му за скучни. Явно защото повечето хора търсят "възвишени и високопарни слова". Преди да кажа какво мисля за самия текст искам да поздравя хората от "Българска история" за това, че започнаха да издават книги, и то качествени книги.
За мен е мечта да посетя Щатите, на екскурзия разбира се, да разгледам забележителностите, да се запозная с бита на хората, все пак това е най-шарената във всяко едно отношение страна.
Много е интересно обаче ми беше, да разбера, как е изглеждала тази огромна държава, в миналото. Щастливеца ми помогна да сторя това по много приятен и не натоварващ начин.
В началото ми беше малко странно, трябваха ми няколко минутки докато се усетя защо постоянн�� се говори за параходи и тренове. Не се усетих веднага за кое време става дума. За пореден път се убедих колко добър в описанията е Алеко. Докато четях си представях абсолютно всичко. От гарите през самите тренове, до интериора на железниците. Дадох си сметка, колко романтично и разтоварващо е едно такова пътуване, което към днешна дата, за хората от ХХI би се сторило безкрайно.
Не мога да си изкривя душата и да кажа, че всичко в пътеписа ми е харесало. Малко не ми се понрави описанието на всемирния панаир. Но пък представянето на Ниагарския водопад е страхотно! Докато го четох, все едно бях там.
Премеждията на автора по пътя към дома също са много интересни, все едно четете някакъв заплетен морски трилър в който до последно не знаете какво ще де случи с героите.
За мен това е едно от най-големите богатства в литературата ни. Всеки трябва да прочете това тънко книжле побрало между кориците си толкова интересни "картини". Горещо ви препоръчвам да прочетете "До Чикаго и назад" ако сте почитатели на качествената българска литература и пътешествията по вода и земя. -
Реших да прочета този пътепис, защото не ми се отдаде възможност като бях още в училище.
До Чикаго и назад е толкова повече от своето заглавие. Алеко Константинов описва пътуването си по един за него начин, лесен за разбиране и много интересен. Читателя се пренася с него в 19ти век на път към Америка. В пътеписа има моменти, които ти се струват по-скучни или не толкова вълнуващи, тъй като се описва ежедневието на пътуващите, но като стигнах до края не ми се искаше да прочитам последната страница. Не исках да свършва това приключение на автора и местата и хоратя, които той така искрено описва.
В този пътепис има и теми, които и днес са от значение или поне е чудно да прочетеш за тях от перспективата на човек от онова време(без да издавам прочетеното) впечатленията на автора относно абсолютно всичко, което той зърне. Алеко Константинов не оставя нищо скрито за читателя.
Бих препоръчала всеки, който има възможност, да прочете тази книга. -
Изключителна творба! Заслужава си да бъде прочетена, но не в смисъла на задължително за четене повествование в Х-клас, тъй като пътеписът и самият автор изискват по- задълбочен прочит на проблемите, които са засегнати, и тяхното осъзнаване. Мисля си, като се имат предвид днешните влияния и течения-човек би трябвало да е на определена възраст, добре или поне достатъчно запознат със съпътстващите във въпросните години идеологии и чак тогава творбата може би ще бъде напълно разбрана и асимилирана. Изключителен пътипис, написан от един от най- коло��итните и интересни за времето си български и не само писатели и дейци!
-
Прекрасна книга. Алеко ни отвежда на пътешествие отвъд океана, като същевременно ни разкрива част от себе си във всяка една страница. Препоръчвам я с две ръце, но не и за хората, които не са фенове на подробностите и дългите описания, което беше и единствената причина да дам 4 звезди, а не 5. Но все пак, това е пътепис, това се и очаква.
-
Книгата беше хубава, написана с много старание, но няма да се лъжем в днешно време старият език, използван в нея, оказва влияние на читателя. Освен това, лично аз не обичам дълги описания, особено такива, в които са използвани технически термини.
Разбира се, това е лично мое мнение и аз не отричам, че Алеко Константинов е велик писател. Може би просто стилът е доста по-различен от нещата, с които съм свикнала.
Нещо, което ми показа колко добре пиш��, e описанието му на касапница. Изтръпнах! -
Много ми хареса тази книга, защото е разказана много добре.
Сюжетът, който се случва в Чикаго и забележителностите, които авторът е видял там, се поднасят на читателя чрез подробни обяснения и описания.
Самата книга е като една екскурзия и това точно много ми хареса. -
Определено никога няма да съжаля, че препрочетох книгата толкова години по-късно. Много неща в нея са истини, които само автор като Алеко Константинов би могъл смело да изкаже. Абсолютно се превръща в едно от любимите ми български произведения.
-
Книга изпълнена с чар и честност.
-
Професионално изкривяване или не, четенето на българска класика е винаги голямо удовоствие. Стилът на Константинов е може би най-любимото ми нещо в пътеписа.
-
1
-
беше ми скучна 😅
-
Видяло се е, че ще ида и аз там по неговите стъпки - хаха
-
"До Чикаго и назад" е любима моя книга, която ме запали и по пътуването, и по писането. Алеко Константинов е също така любим мой автор. Творбата му е актуална и днес, като се улавям как на няколко години я препрочитам и всеки път правя сравнение с периода, когато я е написал и моето днес към момента, в който я чета.
Когато бях малка, творбата на видния български автор беше сред задължителната литература за четене в училище. Бях толкова впечатлена от нея, за крехките си тийнейджърски години, и толкова копнеех да я обсъдя с някой връстник...уви, други впечатлени нямаше, ако въобще я бяха прочели, и даже ме гледаха странно, сякаш да харесаш книга беше срамно. Е, досрамя ме, и повече не отроних дума за това. Тайничко обаче я препрочитах и се надявах някой ден и аз да видя свят.
В университета най-накрая успях да напусна границите на Европа, из която вече малко или много бях попътувала. Бях се запътила към страната на неограничените възможности. Просто не можех да повярвам как вървя по стъпките, които той беше извървял. Посещавах местата, които той беше посетил. Двама души на едно и също място, през две различни епохи. Е, не стигнах до Чикаго, но Ниагарският водопад ми беше достатъчен.
Вървях по Бродуей, и си спомнях толкова ясно описанието му на улицата. Чудех се, какво ли би помислил ако я види сега. Трябва да си призная, че описанието му на Ниагара беше толкова вълнуващо, че когато крачех уверено към мястото откъдето се чуваше монотонният тътен на водата усещах как почвам да нервнича. Толкова дълго бленувах за тази среща, че не бях сигурна дали ще оправдае очакванията ми. О, как ги оправда само!
Алеко Константинов има много тънко чувство за хумор и една много приятна лека самоирония, които едва ли биха били разбрани от всеки четящ. Аз, обаче, го разбрах и е цяло удоволствие да му чета произведенията. Дали част от задължителната литература в училище, или просто четиво в някой самотен ден, препоръчвам любимата си книга с 10 ръце, ако имах толкова! -
I have read this book both in my native language - Bulgarian and also the translation in English. The book is the travel notes of a Bulgarian Author who travels from Bulgaria to visit the World's Columbian Exposition in Chicago in 1893. The book is extremely funny I have to say the humor that is used sometimes it doesnt translate as well in English but it is still very good. I have laughed out loud reading it. The best part for me is the travel from France to New York on a boat. I can only imagine what it was like in 1893 but Aleko Konstantimnov does amazing and humorous job. I would highly recommend this book.
-
Впечатляващо виждане на един деен българин от онова време за света извън България с нотка и за родното. Чисто впечатление събрано в около стотина странички (малко ми стана смешно как е първата стъпка на Алеко в литературния свят и ето на учим го в 11 клас). С интерес се насочвам и към "Бай Ганьо", след като съм погледнал точката на автора, нека видим как Константинов представя същия този свят чрез един коренен образ за народопсихологията на българина.
